Чуйте жуженето на стършелите Румен Белчев и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Добър вечер, приятели, лека нощ – на тези, които вече си лягат, добро утро, на тия, които са станали рано за работа, добре дошли отново в „Гнездото на Стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио! Тая седмица, Вичо, като ни залюля един патриотизъм – та цяла неделя! С викове, песни, щракалки, вувузели, даже с тъпани! Разбира се, тъпанът не иска Бог знае каква музикална подготовка – блъскаш го от едната страна и това е! Някои се изхитрят да лупат и от двете, но това създава определени трудности – човек все пак има само две ръце, а в едната трябва да си държи бирата! А без бира – какъв взрив на патриотизъм очаквате, моля ви се! Ако питаш мен, бирата – това е млякото на патриотизма! Най-много патриоти на квадратен метър има в бирариите по време на мач. На стадиона обикновено е по-рехавичко. В бирарията няма как да се бие тъпан, но пък вместо това може да набиеш като тъпан някой, който не споделя напълно твоите възгледи! Единственият недостатък на е, че след преживените емоции на сутринта понякога човек не може да си спомни какъв точно беше резултатът. Затова хората са измислили спортните редакции – да информират гражданството за снощните мачове. И кой знае защо спортните информации странно напомнят на репортажи от пътни инциденти. Националният отбор никога не пада – той задължително катастрофира. Премълчава се дали след това му изчукват тенекиите, но се знае, че неизбежно от федерацията ще начукат канчето на треньора. Победеният винаги е размазан. Как размазан – не става ясно. Дали – сякаш валяк е минал през него, та го е разпльокал като палачинка, или просто – намазан като масло на филийка? Ако е паднал с повечко – освен размазан, е и унизен. Попилян. Разсипан. Изобщо – за нищо вече не става. Направо да излиза в пенсия. Или да ходи в манастир. Като Офелия.
Вражеската агитка е провокационна. Нашата е организирана. Нашите винаги са герои. Освен, когато падат, разбира се. Само че тях никога не ги размазват – тях ги ощетяват. Има световен съдийски заговор срещу нас – това е сигурно! Но пък когато бием - победите ни винаги са исторически.
Загубите – не си ги помним. Така ни и препоръчват – към края, когато стане ясно, че работата съвсем се е оттекла, обикновено коментаторите държат да ни напомнят да забравим колкото се може по-бърже този мач, за да продължаваме напред. Обикновено това – „продължаваме напред“ – го казваме след като някой ни е натупал здраво. А от призиви да забравим за загубените мачове, сума ти народ вече направо забрави къде е стадионът.
Любопитен факт е, че след загуба публиката се разотива мрачно-патриотически, а загубилите отиват в дискотека. Ей затова е тъпо да се ходи с тъпан на мач. След загуба обикновено другите пътници в автобуса съвсем непатриотично наричат тъпаноприносителя тъпанар. В края на краищата – как да наречеш човек, който бие тъпан след загуба? Ако, че е тъпанар по патриотични подбуди!
Вичо, тури сега червена точка – след полунощ може да си говорим каквото щем, така рекоха от СЕМ. Не знам дали си забелязал, но човечеството вече съвсем взе да изперква! Онзи ден съобщиха, че вече освен надуваеми жени били започнали да проектират направо секс роботи, които само след десетина години щели да могат да се грижат за нашето добро настроение и разположение на духа. От една страна – удобно – като ти потрябва, му включваш на робота щепсела в контакта, изчакваш да светнат лампичките и командваш: - Ела тука, ма! (Ела тука, бе – евентуално и алтернативно.) Като ти писне, дърпаш щепсела от контакта, роботът изпиуква, колкото да покаже, че се е изключил, и се обръщаш на другата страна. Честно казано, съмнявам се, че по нашите краища тая технология има някакво бъдеще. Знае се българският начин за поправяне на повредени машини – първо уреда се подритва, след това се тропва по тенекията с юмрук, белки проработи, накрая – ако човек е по-нервак, започва едно тръшкане и влачене – тука ли си – там стой. Никаква интегрална схема не може да издържи на българския технически гений! Затова у нас бъдещето принадлежи на надуваемите играчки – нечупливи и лесно преносими. Какво ти бъдеще – и миналото е тяхно! Потрябва ти ляво ориентиран индивид – надуваш си го и му казваш – драги ми господине, тая кампания ще ми играеш у лево. - Ама нали миналата бях десен – пазари се индивидът, но тия не ни минават. - Миналата – десен, таз година – ляв – казваш строго. - И хич не ми се прави на интересен, че като ти спра финансирането, така ще се спихнеш, че и собственото ти куче няма да те познае! Заплахата с кучето винаги действа добре – кучетата обичат надуваемите кандидати и периодично си ги маркират медийно, в смисъл – препикават, за да се знае кой, кой е и кой чий е. Ако някой от надуваемите мръдне настрани – колко му е – щрак със зъбите и се чува само звук от свистящ въздух под налягане. Надувните кандидатури са изключително трайни – понякога новата им боя издържа цял мандат, но ако нещо не ти хареса десенът, може да си ги пребоядисаш кеф ти на рае, кеф ти – на цветенца! Само трябва да си ги държиш здраво вързани на връвчица, за да не ги отвее някой вятър на промяната. Понякога ветровете духват изненадващо и докато се усетиш – отнесли надувната парламентарна група чак в другия ъгъл на залата да ти се плези и показва неприлични знаци. От надувни – какво друго да очаква човек, на тях това им е работата. Най-добре е, разбира се, когато се ориентираш към подобно начинание, да се отнесеш към професионалистите, тия, дето надуват вече четвърт век с неизменен успех. Обясняваш, че ти трябват няколко от надуваемите, само че да нямат вулканизирани лепенки и да не са регенерат. Внимавай с термините – ренегат значи друго, нищо общо с високите технологии. - Никакъв проблем – казват професионалистите. – Гаранция-Франция! Чудесна стока, първо качество, изпитана в мир и в бой! Колко ви трябват? Не се притеснявайте, ние това, дето сме го надули, вие не можете даже да го пребоядишете!
Това беше „Гнездото на стършелите” за днес, съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио. Не спа заедно с вас Румен Белчев, помогна му да не задреме Вичо Балабанов...
