Съдебната реформа бе основен приоритет на съуправляващите от Реформаторския блок в правителството „Борисов 2”. Да не забравяме, че все още Брюксел прилага механизъм за наблюдение на България и Румъния по глава „Правосъдие и вътрешен ред”. През януари т.г. с голямо парламентарно мнозинство бе приета актуализирана стратегия за съдебната реформа. Нейното начало трябваше да бъде поставено с промени в основния закон на страната. През лятото обаче предложените конституционни промени не срещнаха нужната подкрепа и се достигна до така наречения „исторически компромис”. Консенсусните точки бяха три: разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, пряк избор на магистратската квота във ВСС и усилване правомощията на инспектората. През септември с внушителната подкрепа на 184 депутати промените в Конституцията бяха приети на първо четене. Така се тръгна по „бързата писта”, без да се чака между два и четири месеца до второто гласуване.
В сряда в пленарна зала на второ четене беше одобрено договореното разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Съдийската колегия ще има с един член повече и ще включва 14 членове – шестима избирани пряко от съдиите, шестима – от НС и двамата председатели на ВКС и ВАС. Прокурорската колегия ще има 11 члена – шест от професионалната квота и пет избирани от парламента. 204 депутати, начело с ГЕРБ, приеха предложението на подкрепящата правителството АБВ за прокурорската колегия. Така бе зачеркнат „историческия компромис” от лятото. Тогава 180 депутати се подписаха под решението квотите в тази колегия да са разпределени по равно. Шестима професионалисти – прокурори и следовател, и шестима избрани от парламента. В сряда професионалистите останаха шест, но избраните от парламента – пет. По този начин прокуратурата получи пълния контрол над решенията си. „Историческият компромис” предвиждаше независимостта на съдиите да бъде гарантирана чрез намаляването на политическата квота в тяхната колегия във ВСС, а за прокурорско-следователската се предвиждаше лек превес на парламентарната квота, за да се въведе минимална демократична отчетност върху главния прокурор. Според Иванка Иванова – директор на правната програма на „Отворено общество” при прокурорската колегия главният прокурор и представителите на прокуратурата и следствието, които са му по закон подчинени, стават мнозинство. Създава се колегия, в която „обвинител №1” се оказва основния решаващ орган. Иванка Иванова отчита проблем и при съдийската квота:
Съдийската независимост не е ценност от същия ранг като институционалната независимост на прокуратурата. Тя засяга в много голяма степен същностното разбиране дали България е правова държава или не. В ЕС и в световен план има много демократични правови държави и при тях прокуратурата е подчинена на изпълнителната власт. Но няма правова държава, в която съдът да е подложен на някакъв вид подчиненост. Вторият проблем е, че с прехвърлянето на една бройка към съдийската колегия нарушаваме единствения известен европейски стандарт в областта. На ниво Съвет на Европа няма общ препоръчителен стандарт как да изглеждат органите, които осигуряват назначаването на прокурори в страните-членки, но има определен стандарт за това как трябва да изглеждат органите, които назначават съдии. Той е изразен в препоръка на Консултативния съвет на Европейските съдии, в която се казва, че в такъв орган мнозинство трябва да имат съдиите, които са избрани от своята гилдия. При гласуването в сряда се оказва, че съдиите, които ще се избират, не са болшинство, и така ние не се съобразяваме изцяло с установения европейски стандарт.
Приетите в сряда поправки в Конституцията не са съдебна реформа, нито дори началото й. Те няма да направят съдебната власт по-независима от симбиозата между икономически и политически интереси, които са я превзели в момента. Реално сегашният Висш съдебен съвет ще остане в същия състав до 2017 г., когато изтича мандатът му. След приемането на промените и разделянето на съвета съдебните кадровици ще се разпределят по колегиите.
В сряда в пленарна зала, след дадения превес на прокуратурата в прокурорската колегия, министърът на правосъдието Христо Иванов обяви от трибуната решението за своята оставка:
С това гласуване бе направена една важна и символична стъпка към утвърждаване на съмнението за това, че в България все повече се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което аз, с голямо облекчение, мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и днес ще направя всички стъпки, необходими за своето оттегляне.
Министър Иванов не дочака края гласуването на промените, но пък премиерът го дочака, за да одобри края на министерските му дни. Звездата на Христо Иванов изгря на политическия небосклон през август 2014 година, когато бе избран за вицепремиер и правосъден министър в служебния кабинет „Близнашки”. След парламентарните избори остана на поста правосъден министър в кабинета „Борисов 2”. Христо Иванов беше един от най-атакуваните министри заради неспирните скандали в съдебната система. Той дойде на поста с обещанието за оставка, ако промените в Конституцията не минат. Веднага след неговата оставка, съпредседателят на РБ Радан Кънев обяви, че минава в опозиция но уточни, че говори само от свое име. Обяви също, че позицията на ДСБ и на другите партии от Реформаторския блок ще бъдат съобщени по-късно, когато партиите вземат политическото си решение. Кънев добави, че досега е участвал в управляващата коалиция единствено в името на успешното прокарване на съдебната реформа.
Никога не блъфирам, така че от настоящия момент правителството на г-н Борисов не може да разчита на моята подкрепа, като български народен представител. Дадохме на колегите от ГЕРБ и друга възможност – да покажат определена солидарност със собствения си подпис, не с нас. Доверието от моя страна, отново говоря лично, е напълно разрушено.
Гласуването на конституционните промени предизвика трус във върховете на държавното управление и партиите. Промени, които ще определят българската политика и живота ни за дълго време напред.
Минаването на Радан Кънев в опозиция не означава, че РБ ще спре да подкрепя правителството – коментира политологът Димитър Ганев. – Но е възможно е РБ да се разцепи до дни. Министри от партията на вицепремиера Меглена Кунева, самата тя, и Божидар Лукарски от СДС може да останат като част от това управление. Дори и целия РБ да излезе в опозиция, стабилността на управлението и нови предсрочни избори не стоят на дневен ред. Има много възможности в рамките на този парламент да се съставят мнозинства.
