Това каза в специално интервю за "Хоризонт" докладчикът по преговорите за законодателния текст от британските консерватори Тимъти Къркхоуп. Евродепутатът е дългогодишен английски юрист. В миналото е бил заместник-министър на вътрешните работи, където е отговарял за имиграцията и граничния контрол.
Само ограничен кръг упълномощени хора ще имат достъп до данните. Това е друг аспект от системата, обясни той:
Не желаем личните данни на пътниците да са достъпни за всеки, който пожелае да си уплътни следобеда, да порови в тях. Ще има ясен контрол, защото задължаваме всяка страна да сформира специализиран екип от старши офицери и само те ще имат достъп до системата. Те ще могат много бързо да проследяват сложни маршрути на определени престъпници.
Повечето от заподозрените имат сложен модел на поведение, който цели да затрудни проследяването и да заблуди службите за сигурност. Например, ако някой се качи на самолета от Истанбул, с цел да извърши терористичен акт в Париж или Берлин, той не пътува с директни полети до тези градове. Терористите може да летят първо от Истанбул до Милано, от там до Стокхолм и евентуално чак тогава до Париж или Берлин. Този необичаен модел на поведение може да бъде засечен от службите чрез системата и те да започнат по-подробно разследване. Това изобщо не означава непременно, че всеки невинен гражданин, решил да пътува просто така до различни дестинации, ще бъде тормозен от властите. Но специфичните схеми на поведение на престъпниците, определено ще бъдат откривани на много по-ранен етап.
Тимъти Къркхоуп каза, че вътрешният министър Тереза Мей е един от най-горещите привърженици на идеята да се обменя информация:
Ние изобщо не се противопоставяме на това. Очевидно, разузнавателните агенции предпочитат да пазят данните и позициите си, знаем това. Но днес предлагаме система за обмен на данни, която всъщност ще повиши техните способности заедно да залавят терористи и престъпници. Иначе алтернативата е всеки да работи сам, което в тази сфера не е решение.
Във връзка със спорове между Европарламента и правителствата по този текст – дали личните данни на авиопътниците ще се виждат в системата 6 или 12 месеца, той поясни:
Моето мнение винаги е било, че 6 месеца са достатъчен период за съхранение на данните, според консултация с нашите експерти. Всъщност споразумението между ЕС и САЩ за същия обмен при трансатлантическите самолетни полети предвижда точно 6 месечен период, в който списъците с имената могат да се преглеждат. Щом американските разузнавателни служби се справят с този срок, нашите също трябва да могат. Обаче няколко европейски държави направиха голям проблем, защото мислят, че времето е твърде малко и им трябват поне 12 месеца.
В крайна сметка се прие моето предложение за 6 месеца, което въвежда баланс. То ще ни спечели повече доверие от страна на нашите американски партньори вместо стремежа на някои европейски разузнавателни служби да търсят предимство спрямо американците, само защото съхраняват по-дълго време информацията от тях. Освен това, колкото по-кратко време се съхраняват личните данни на хората, толкова по-малък е рискът от злоупотреби. Така бяха успокоени и моите колеги от другите парламентарни групи. Затова отстоявах до последно моята позиция, че ако не се запише 6-месечния период, няма да има сделка. За щастие вътрешните министри на държавите-членки се вразумиха.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
