В землището на църквата има останки от други 11 храма и мястото се смята за свято, пази свидетелски разкази за Божията милост, вярата, изказаните молитви и невинаги сбъднатите желания. Местните хора познават отец Стефан като добрият разказвач, човекът в расо, който търси лек за всяка болка. Според свещеника, всички наши молби се чуват, но невинаги можем да ги хванем в ръка, защото често това, за което се молим, може и да не ни трябва:
Знаете ли колко често се молим за различните нужди на хората. Всеки според своите нужди, да, но нещата не се случват. Минава време, година, период време, нещата излизат наяве - защо на този човек, който толкова много просеше от Бога, не му се даде? Има причини. Ние мислим с човещината си, с човешкия си разум, че това е хубавото за нас и богоугодното. Минава време и установяваме, че Бог е промислил, а той винаги промисля за нас най доброто, пък и ни изпитва - с търпение, смирение, във всички онези богоугодни черти, които трябва да притежава този, който се моли в Неговото име.
Отец Стефан смята, че делата ни са някъде добре записани, нашите думи, нашите чувства, нашите мисли, всичко това е информация, за която ще отговаряме.
Свещеникът пожела Витлеемската звезда, която вече 2016 години изгрява на небосвода в духовния смисъл, никога да не бъде помрачена и затъмнена от житейските облаци, които ние самите си причиняваме и призова отново да застанем в храма и да измолим доброто за нас, а разумът да наделее.
Според отец Стефан чувството на хармония се възпитава, благодарността отвръща с блага. Всяка болка е урок, а всеки научен урок - свобода.
Повече за думите и посланията на отец Стефан - в звуковия файл.
