Но в Полша това не работеше добре в миналото. Въпреки влиянието си над държавните оператори, няколко предишни правителства загубиха изборите. Поляците, живели по времето на комунизма, просто са имунизирани към правителствената пропаганда.
Според Томаш Билецки с одобряването на новия медиен закон в Полша свободата на словото няма да бъде пряко застрашена:
У нас има доста силни частни масмедии - както вестници, така и телевизии. Така че не става дума за непосредствена заплаха за свободното слово в Полша. Дори не бих казал, че законът е заплаха за независимостта на обществените оператори – по-скоро управляващите се опитват да наложат монопол на държаните медии. Трябва да признаем, че още от началото на демократичните промени през 1989-а година в Полша имаме проблеми с държавните медии. Не бих казал, че те бяха независими и преди идването на власт на партията „Право и справедливост“(настоящата управляваща консервативна партия, наложила спорния медиен закон – бел. ред.). И тогава информационните им програми бяха пристрастни и под влиянието на правителството. Сега обаче властимащите искат не просто пристрастни, а напълно контролирани обществени медии. Тук става дума основно за телевизионните новини. Може би накрая – след 1 или 2 години просто хората ще спрат да гледат държавната телевизия.
По думите на Билецки, далеч по-опасни от медийния закон са променените правомощия на полския конституционен съд, които притесняват Брюксел:
Защото целта е да се неутрализира конституционния съд – той да не може да санкционира действията на правителството, когато те противоречат на основния закон. Въпреки, че медийните промени са сериозни, реформата на конституционния съд е направо революционна и наистина ме тревожи.