Интересувам се от това, как изкуството подсъзнателно ни въздейства, за да разбираме нещата от живота. От детайлите, които също говорят много за идеите на твореца и символиката, която ние не винаги забелязваме… И не предполагаме за съществуването на „невидими“ символи и енергии, които ни покоряват.
Евстати Апостолов счита, че неговото инженерно мислене е типично за тесния специалист, за технократа… Но всъщност се оказа, че разбирането му за художествените произведения далеч надхвърля виждането на забързания делови човек. Той е машинен инженер, с повече от 45-годишен опит като конструктор. Бил е хоноруван преподавател в Техническия университет – София. В момента е управител на малка фирма за конструиране на изделия. Повече от 10 години, съвместно с екип от ТУ София, участва в изграждането на съвременен ускорител в Германия. За своя принос в издигането на международния авторитет на университета е награден със златен медал.
Когато се срещам с изкуството винаги търся символа, стремя се да открия и разбера посланието на творбата. Аз търся и искам да видя „невидимите“ неща извън формата… С тези негови думи започна първата ни среща. Той е един от вас – нашите слушатели. Предложи да се видим и да поговорим по темите на предаването. Аз пък го поканих да бъде моят гост в студиото. Началото на разговора, при всяко едно запознанство, е винаги интересно и донякъде „символично“. Защото макар и набързо, разкрива какъв е човекът, с когото ти предстои да общуваш…
Евстати Апостолов разбира изкуството като една възможност технократът да се предпази от „изсушаване“, да потъне окончателно в своята деловитост. Продължаваме в студиото нашият разговор за изкуството.
