Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нийлс Муйжниекс: Концентрацията на медийна собственост е сериозен въпрос в много страни


Ще посетя България заради човешките права на децата и голямата конференция, която организирате през април Говорихме за предизвикателствата пред Съвета на Европа и спазването на човешките права в сложната ситуация , в която е светът днес. Другият въпрос който засегнахме беше събарянето на къщите на роми, това е тема, с която съм ангажиран в много страни. Надявам се да продължа във формат диалог с вашето правителство по тази тема.

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Нийлс Муйжниекс - комисар по човешките права в Съвета на Европа.

Другият въпрос, който ме интересува и който повдигам в доклада си за България и спазването на човешките права, е този за независимостта на медиите и по-специално онзи казус с ролята на финансовия регулатор, който може да налага глоби. Брифираха ме накратко за реформите, които се правят в съзвучие с проучвания и на Световната банка, но това, което продължава да е повод за тревогите ми, е този финансов регулаторен орган и влиянието на неговите решения върху независимостта и свободата  на медиите остават. Така че това е една от темите, по които се надявам да продължа диалога с вашето правителство. Така че това са основните теми, които продължаваме да обсъждаме с България.

Концентрацията на медийна собственост е  сериозен въпрос в много страни. Първо има нужда от прозрачност на медийната собственост и едва тогава може да започне разговорът за деконцентрация, отчете Муйжниекс.

Това е колкото свързано с решителност да се следват антимонополни правила във всяка сфера, толкова и с медийната свобода. Има много информация по тази тема и в доклада и при нашите проучвателни визити в България.

Комисарят по човешките права коментира, че Съветът на Европа може да помогне на правителствата да избегнат грешките и да подобрят законите.

Към Съвета на Европа е и Венецианската комисия, която може да бъде сезирана от правителствата и конституционните съдилища на страните-членки, но и Генералния секретар на Съвета на Европа може да я помоли да погледне медийния закон, който се готви в една или друга страна, или пък да се анализира дали законът се спазва. От трета страна, имаме медиен отдел, който също може да съветва правителствата и националните законодатели, да дава мнения и примери за добри практики. В случай, че се приеме лош, проблем, закон и правата на журналистите са накърнени те в крайна сметка могат да се обърнат и към Европейския съд по правата на човека.

Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа заяви, че не е чувал нищо за подготовка на нов медиен закон в България:

След като Генералния секретар на Съвета на Европа анонсира нова позиция на специален пратеник по бежанската криза в Европа и позицията зае  чехът Томаш Бочек, Муйжниек  ще продължи да наблюдава ситуацията с мигрантите, сподели той:

Неотдавна се върнах от посещение във Великобритания където знаете миграцията е важна тема. В момента приготвяме и наръчник за интеграция на мигрантите, за да помогнем на правителствата с информация за световните добри пратики. В момента подготвяме и един голям проект по темата за събиране на семейства и човешки права. Защото много от хората, които идват имат семейства в определени държави и искат да стигнат до тях. Какви да са законите, стандартите и добрите практики на това събиране на семейства, - това разработваме в момента.

Т.нар.  Push backотблъскване от границата на бежанци е било тема в срещата на Муйжниек и Плевнелиев, заяви той:

Правителството твърди, че ако бежанците влизат през контролните пунктове няма да има проблем. Но това е нещо, по което се надявам да продължим диалога с българското правителство. Неотдавна  давах становище и по един случай срещу Испания пред Европейския съд по повод незаконно отблъскване на мигранти на границата на Испания и Мароко. Това не е тема уникална за България, но се надявам тези практики да спрат.

Нийлс Муйжниекс коментира и дебата, породен в обществото след смъртоносните атаки в Париж:

Не може да става дума за сделка и замяна на човешките права и сигурността. Те трябва да вървят заедно. Ако увеличавате правата на службите си за сигурност трябва да увеличите и демократичния контрол над службите. Засега контролът на мерките за сигурност остава проблематичен. Ако се ангажирате с подслушване и проследяване имайте предвид, че те трябва да се изпълняват съгласно закона. Трябва да имат конкретна цел, да не се масови и трябва да има традиционни „пазачи“ срещу злоупотреби с правото на подслушване и проследяване - например традиционната бариера на разрешителни за подобни операции да се спазват.

Не изхвърляйте стандартите за човешките права в битката с тероризма. Това ще бъде огромна грешка!

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна