Чуйте жуженето на стършелите Румен Белчев и Вичо Балабанов.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио. Малко се бием помежду си напоследък. Повече трябва! Както би рекъл някой политически лидер – народът отдавна е констатирал, че за един бит двама небити дават. Добре набитият човек, Вичо, е мъдър и опитен – той първо духа супата и чак после я сърба, внимава какво говори, как говори, на кого го говори, оглежда се когато излиза на улицата и ако трябва да пресече, първо изчаква да минат всички коли – да не би някой да изскочи и да го опердаши в движение. Хубаво е, че някои се опитват да вкарат и малко ред в гражданските побои – през месец-два се набутват в телевизорите и призовават да се организираме в доброволни отряди, които да опазват реда в населените места, евентуално – да раздават правосъдие директно на местопрестъплението, а по-радикалните мислители направо мечтаят за доброволно патрулиране по границите, та да спират бежанците и да ги връщат там, откъдето са дошли. Не е зле тези прекрасни идеи да се доразвият – гражданското ни общество вече е достатъчно зряло, за да преглътне още доброволни организации. Може, например, да се създадат доброволни отряди, които да подпомагат образованието – да излавят кръшкачите пред гимназиите, да им прибират цигарите и да ги натирват обратно в час. Разбира се, децата днес са въоръжени – кое с боксче, кое – с ножленце, така че отрядите също трябва да са екипирани – примерно, с бейзболни шапчици и бухалки. Странно – у нас бейзболът е изключително непопулярен спорт, а бухалките се харчат като топъл хляб! Сигурно – защото лесно се трошат. Други доброволни формирования пък могат да помагат в здравеопазването – ще стоят зад вратите на спешните кабинети и à е налетял някой на доктора – à са му разказали играта. Неудобството е, че ще се създаде допълнително натоварване на травматологиите, но пък у нас правото на лекарска помощ е гарантирано от Конституцията. Трети доброволци пък ще гарантират неприкосновеността на жилищата – ще патрулират нощем и ще профилактират съмнителните типове по кривите улички. За да има някакъв ред, разбира се, други доброволци с юридическа подготовка ще провеждат доброволно малки граждански наказателни процеси направо на място, за да се избегне маризенето на невинни. Макар че според доброволческото наказателно право всеки срещнат е виновен докато не успее да докаже противното. И, както бе рекъл поетът, ще настане мир и тишина над цялата страна... При това положение на тези, чиято работа е поета от доброволните граждански организации, няма да остане какво друго да правят, освен от време на време да излизат по площадите, за да искат повишение на заплатите. И тук идва най-хубавото – като излязат, ще се сблъскат с доброволните отряди, които ще са принудени с наличните подръчни средства да гарантират движението на масовия градски транспорт, гражданския мир и спокойствие. Предполага се, че гражданството без специална покана също ще се включи, за да им помогне. И ще стане такъв хубав тупаник... А после – наистина ще цъфнем, защото, както вече казахме, битият е човек мъдър, опитен, разумен – а на милата родина точно такива държавни мъже са й нужни!
Вичо, това, репортерството, е гадна работа. Онзи ден младежът в редакцията се разболя, та се наложи вместо него аз на стари години да нося касетофон в джоба, та да вземам интервю от медиен магнат. Интересува ли те какво рече? Ей сега ще ти прочета: Значи – образованието... Голям проблем! Национален! Днешното образование не подготвя младите за живота. Никакви практически и професионални умения, никакъв нравствен ориентир, да не говорим за ценности. Къде ти днес – у младите да търсиш ценностна система! Онзи ден цяла нощ търсих у една – не намерих! Ей го, вчера, идва един, чистичък, възпитан, красивичък, казва, аз от заплатата не се интересувам толкова, колкото съм привлечен от огромните възможности, които ми дава работата във вашата медия. Добре започваш, рекох, така трябва – който мисли за пари преди ред да е написал, пиши го бегал – за нищо не става! Извадих килимчето иззад бюрото, викам – постели го ей тук, пред мен и лягай. Къде да лягам – безпокои се хлапето, аз му обяснявам – не те карам на голия под – лягай на килимчето! Ама как да легна – пита – в какъв смисъл. В смисъл – да легнеш убедително – казвам, така че всички да повярват, че не си се проснал на килимчето заради заплатата, а от силни, добри и напълно искрени чувства! Отиде си – няма да повярваш! Папуняк! Той бил имал достойнство и принципи! То, от изтривалката се почва – после се минава на чипровски килим, за да се приключи с истинските персийски – дето ти е драго да се проснеш на тях! И само се превърташ и се обаждаш, когато те питат – шефе, евала ти прайм, такъв килим, такова нещо другаде няма – какви цветове, каква гама, каква мекота – цял живот ако можех щях да ти лежа на него... Но все пак намерих човек – още е необработено захарче, в смисъл – пълен чукундур, но има вродени заложби! При него – никакви врътни с килимчета, направо му казах – младежо, като те гледам на какво мязаш, за друго не ставаш, освен да ми лъснеш патъците. И му протегнах крак – давай, захващай се! И знаеш ли какво направи той? Чудо! Тоя чукундур ми върна вярата в бъдещето на страната! Клекна на четири пред мен и ми се изплю на обувката! Ей така – плю – право на бомбето! И докато му река – кви ги вършиш бе, серсем, гепи парцалчето, размаза наплютото и размаха четките. Така, каза, мило мое бъдещо началство, се получава натурално много по-добър гланц и високо обществено доверие! Плюеш – лъскаш, лъскаш – плюеш... Хората се радват, когато плюеш и търпят, когато лъскаш, и така се гарантира висок рейтинг, обществено доверие и социална стабилност... ... И тук, Вичо, ми свърши батерийката, да ти кажа – и слава Богу...
