Едно малцинствено дете се нуждае от добре усвоен майчин език и от добре усвоен официален език. Нито едното се случва, нито второто.
Има поначало сбъркано отношение към майчиния език. Цялата стратегия, целия „огън“ е ориентиран към това как родителите да не записват децата си за обучение по този избираем предмет, изтъкна Бозева и нарече практиката абсолютно сбъркана. Проблемът идва от липсата на езикова политика. Законът и Конституцията остават само на хартия, а на практика държавата е абдикирала от грижата за грамотността.
Държавата не създава грижа за изучаването на майчин език, да не говорим за контрол, заяви пред „Хоризонт“ Севин Юмерова, начален учител в училище „Никола Вапцаров“ в село Лятно в Шуменска област.
Според нея заложената в закона възможност не работи. Дори децата да имат желание да се включат в обучение избираема форма, те нямат астрономическо време – извозват се в определени часове, от няколко населени места и след 15-16-17 часа няма как децата да останат физически да изучават майчиния си език, разказа Севин Юмерова.
Записалите се деца нямат учебници и учебни помагала, издадени в България. Последните такива са отпреди повече от 10 години и са морално остарели, а на места изобщо липсват, изрази тревогата си преподавателката. Тези деца поддържат един диалектен, домашен лексикален запас, подчерта тя.
МОН не чува и не усеща пулса на обществените проблеми, подчерта и Милен Миланов от сдружение „Рома верситас“. Ръководството на МОН трябва да организира консултативния процес с отделните общности, за да има повече образовани хора, независимо от кой етнос са те, отбеляза Миланов. Той потвърди, че желанието на родителите роми децата им да учат ромски език като майчин в училище е налице. Не се правят учебни помагала, алармира и Миланов.
В България няма добри методики за разлика от Франция и Германия например, които доказват, че ромските деца от България и Румъния усвояват прекрасно френския и немския език, просто защото ги учат подобаващо като чужди езици. Това не се случва в България където преподаването на български език, по дефиниция, дава предимство на децата отраснали в българска езикова среда, а методиката на преподаването изключва още на ранен етап децата от среда с майчин език, различен от официалния.
Като печална действителност определи ситуацията с изучаването на арменски език Вартануш Топакбашян, главен редактор на вестник „Ереван“. Тя уточни, че у нас няма издадени учебници по арменски.
Въпреки, че децата от арменската общност не се сблъскват със същите проблеми като децата от другите по-големи малцинствени общности, те нямат възможност да изучават майчиния си арменски език даже в училището известно като "арменското", което носи името на "Уилям Сароян".