На 1-ви април изтича шестгодишният мандат на Георги Лозанов като член на регулатора, а няколко дни по-късно трябваше да приключи и председателството му начело на СЕМ. За първи път Лозанов обяви, че ще подаде оставка през май миналата година заради протестите в БНР. Месец по-късно той оттегли своето заявление с обяснението, че решението трябва да бъде взето от обществената медия.
Оставката на Лозанов ще бъде гласувана на следващото заседание на регулаторния орган на 1-ви март.
Няма опасност да се отложат изборите за нов генерален директор на БНР и БНТ предвид критичната ситуация в СЕМ, увери в ефира на "Хоризонт" Ирена Соколова от ГЕРБ, заместник-председател на комисията по култура и медии. По думите й, подаването на оставка месец преди края на мандата на Георги Лозанов е недопустимо:
Имаме тема, която касае устоите на властта. Трудните решения съпътстват властта. Когато взимаш меда, взимаш и жилото.
За да бъде остойностен този пасив, той трябва да бъде прочетен като високоморална позиция, а не виждам такъв прочит – така Соколова коментира тезата, че Лозанов подава оставка, за да спечели актив за бъдещ свой пост.
От своя страна медийният експерт проф. Нели Огнянова прогнозира, че ще се решават първо кадровите въпроси, а истинската работа по закона ще бъде отложена.
Предстои много сериозен разговор за промени, гласи мнението на Полина Карастоянова от Патриотичния фронт, председател на парламентарната комисия по култура и медии, според която никой по-добре от Георги Лозанов не е бил в състояние да формулира тези промени. Трябва да се потърсят от професионалните среди редица отговори, заяви Карастоянова и изрази готовността на комисията да организира този медиен разговор. Не сме в драматична ситуация, каза тя относно легитимността на СЕМ в сегашния му състав и изтекъл манндат на някои от членовете и направи аналог с подобен казус отпреди няколко години.
Ето пълният текст на обръщението на Георги Лозанов и мотивите за неговата оставка:
Уважаеми колеги,
Подавам оставка като член на СЕМ и съответно като негов председател. Разгледах внимателно документите на кандидата за телевизионна регистрация “Пик Броудкастинг” АД и установих, че няма законови основания тя да му бъде отказана. Винаги съм се стремил да прилагам закона според неговите изисквания, независимо от моите предпочитания. Заедно с това обаче не бих искал нито с гласа си като член на СЕМ, нито с подписа си като негов председател да легализирам в електронните медии агресивната риторика на едноименната онлайн медиа, която лесно минава в регистрите на враждебната реч, макар и не непременно по расов, етнически или религиозен признак. Така би се загубила разликата между регулираната със закон и нерегулираната медийна публичност, а оттам и видимия ефект на медийната регулация въобще. Изправен съм пред противоречие, от което не откривам друг персонален изход, освен напускането на съвета.
Регулацията не може да роди някакви идеални медии, едва ли може направи и съществуващите кой знае колко по-добри, но може да удържа една граница в публичната комуникация, която не бива да бъде преминавана. Давам си сметка, че през последната година и то не само заради телевизионните амбиции на ПИК все по-малко съм в състояние да пазя тази граница. Поне при сега действащата нормативна уредба, която не предвижда изследване на публичното поведение и източниците на финансиране на кандидатите за лицензия и регистрация, не включва понятието „слово на омразата” и адекватни на ситуацията у нас разпоредби за санкционирането му, не защитава журналистите от собствениците на медии, не въвежда специализирани прагове на концентрация на собствеността, не разпознава конфликт на интереси в управлението на програми и създаването на предавания от професионални политици, не превръща в императивно изискване формулирането на обществената мисия на обществените медии и не обвързва държавната субсидия с реализацията й и пр., и пр. ЗРТ, който след приемането му през 1998 година изигра решаваща роля за демократизацията на медийната среда в страната, днес трудно гарантира либералността на медийната регулация. А аз съм убеден, че по замисъл тя е именно такава – либерална институция, закрепена в общностното европейско право, за да подпомогне аудиторията/индивида сам да прави своите важни избори, информиран от медиите, но без да е подложен на пропаганден и манипулативен натиск от тях. Което значи културно многообразие и плурализъм на мненията в медийното съдържание.
Два казуса, свързани с БНР – лицензирането от СЕМ на регионална програма за Кърджали и свалянето от УС на радиото на предаването „Деконструкция”, заради системно нарушаване на ЗРТ, генерираха политически настроения в точно обратната посока, които превърнаха и мен, и СЕМ в своя енергично обстрелвана мишена. Започна „разчистване на сметки” с изразителите на либерални позиции в нашето общество. Стигна се дотам, че в Народното събрание беше подложено на гласуване фактическото закриване на медийния регулатор и едва не мина, а 109 души, организирани от вестник „Дума”, които се анонсираха като леви интелектуалци, подписаха декларация в подкрепа на „Деконструкция”, където съм наречен „лице на полицейщината”.
Всичко това е толкова несъвместимо със собствената ми представа за мен самия и със смисъла на дейността ми като дългогодишен участник в медийната регулация, че за момента просто не виждам мястото си в нея, чувствам се прогонен.
Вероятно има значение и принудителното отстъпление на културния либерализъм в световен мащаб, следствие на емигрантската вълна и терористичните атаки в евроатлантическа зона.
В същия антилиберален контекст изпълнителната власт в Полша наскоро със закон си присвои управлението на обществените медии.
Затова не в отказ от колегиална солидарност, а именно от колегиална солидарност днес ви казвам довиждане, скъпи мои колеги.
