Чуйте жуженето на стършелите Сергей Трайков и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио.
За ужас на черногледите, средната работна заплата в България скочи на цели 915 лева. Кого радва това обаче? Едва ли общият работник от търговията, който научи, че от Първи януари осигурителният му праг е повишен на 470 лева. Удръжките за сметка на работника са 101 лева и 57 стотинки. А за сметка на работодателя – 100 лева и 93 стотинки. Или общо осигуровоката на един общ работник е 202 лева и 50 стотинки. А да видим сега какво е положението при над 600-те хиляди държавни служители? Ами същото, каквото е било винаги – освен, че хиляди ползват различни привилегии като безплатно пътуване или при пенсиониране получават по десетина-двайсет заплати накуп, на тях не се удържат абсолютно никакви осигуровки от заплатата. Това е очевадна финансова и социална дискриминация спрямо останалото население. Дискриминация, която би трябвало да не дава и миг покой на социалния министър Ивайло Калфин, който на думи се изкарва по-социален и от папата. На дела обаче никакъв го няма. Иначе би трябвало веднага да поиска държавните служители да започнат да плащат осигуровки както всички работещи в страната. Или заплатите им да бъдат намалени в съответствие с удръжките. Социалният министър обаче си трае. Защото, ака поиска това да стане, означава да се намали и неговата заплата. Понеже също е държавен служител. И също не плаща осигуровки. Затова осигуряващите се в частния сектор ще продължава да хранят неосигуряващите се в държавния чак докато министър Калфин сам не поиска да му бъде намалена заплатата. А това ще стане когато цъфнат налъмите.
Политиците много обичат да се хвалят, че неспирно работят за благото на своите избиратели. Тайно от тях обаче те гледат да уредят първо себе си. Такива са и депутатите от местния парламент на община Гърмен, които на 20 януари тази година гласуваха общинския бюджет за 2016-а. На първото си заседание общинарите свършиха най-важната работа: те си определиха да взимат максималнта заплата, която се полага на община с над 100 хиляди души население. Въпреки че жителите на тяхната е далеч, далеч под това число – само 14 247 човека. А след това си гласуваха и възнаграждение от по 500 лева над заплатата – за „представителни разходи”. Без изобщо да се притесняват, че в българското законодателство никъде няма и намек за такава формулировка – „представителни средства за общински съветник”. Да не говорим, че отпускането на суми по подобно несъществуващо перо противоречи не само на правните норми, но и на неписаните морални закони. Морал обаче могат да имат само бедните и излъгани избиратели. А избраните от тях гледат колкото се може по-бързо и повече да напълнят джобовете си, защото следващия път вече може и да не бъдат избрани. На 2 март 2010 година в столичната Акушеро-гинекологична болница „Майчин дом” падна многократно претоварен асансьор. В него се возеха 14 души. При този инцидент тежко пострадаха 6 бременни жени. Затова прокуратурата проведе разследване, а през октомври 2012-та Софийският районен съд даде ход на делото. И всичко спря до тук. Последната проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатира, че за изминалите 3 години и 4 месеца практически са били проведени само 2 съдебни заседания. Понеже делото е било отлагано цели... 22 пъти. От които само веднъж поради сигнал за бомба. Останалите отлагания са били поради познатите до втръсване причини – неявяване я на подсъдимите, я на техните адвокати. Без никой да им налага глоби за отсъствията. Затова Инспекторатът предупреждава, че ако Софийският райнонен съд не вземе мерки за приключване на далото в разумен срок, държавата (разбирай – данокъплатците), ще трябва в последствие да плати обезщетение за бавно правосъдие. А не виновите за това магистрати. За кой би път обаче Инспекторатът „забравя” да отбележи най-важното: докато вече четвърт век е налице тази безнаказаност в системата на родното правораздаване, и държавата (тоест – невинните данъкоплатци) продължават да плащат за липсата на нормално правосъдие, ще продължават да се отлагат до безкрайност и делата.
