И по отношение на общинските съвети, и по отношение на кметската институция, и по отношение на общинската администрация имаме доста забележки.
Общинските съвети все още продължават да бъдат едни почти анонимно функциониращи структури, въпреки че са основен орган на местното самоуправление. Едва в 1/5 от изследваните общини общинските съвети предоставят публична информация за своята дейност в обем, който би задоволил и гражданския контрол, и критериите за отчетност.
По отношение на кметската институция, която пък е друг фактор, със сигурност даваща отражение върху класацията на градове като Кърджали, Видин и Хасково, отново забелязваме същите дефицити, дори и по-тежки. Липсва дори и управленска програма в началото на мандата за съответния кмет. Знаем, че и в трите цитирани общини имаше множество проблеми с функционирането на местната власт и ролята на кмета е изключително важна. Тя трябва да бъде разбрана като един от двигателите на устойчивото развитие на общината.
Общинските администрации също имат още какво да направят, за да бъдат активен фактор в местната система за почтеност. Едно от направленията със сигурност е предоставянето на повече електронни услуги.
При изследването на гражданското общество, медиите и бизнес организациите по места, картината също се представят тревожно.
Много слабо е разбирането, че бизнесът е носител на среда за почтеност, на практика за почтеност. Имаме и твърде слабо развита практика на разследваща журналистика, особено в общините, които се намират в дъното на класацията. Също така имаме притеснения за зависимост на журналистите.
Едва в 1/3 от общините функционира местен омбудсман, отчете Христова и изтъкна, че в контакта си с хората той улавя пулса на проблемите и може ясно да ги постави пред органите на власт. Необходимо е обаче Общинският съвет да е отворен към сътрудничество с омбудсмана.