Шестото издание на платформата за съвременна фотография „Майстори на фотографията” представя изложбата на Лени Кравиц Flash (Светкавица). Част от Flash е и експозицията Ascension (Издигане) на Матю Битон – фотограф, графичен дизайнер и личен фоторепортер на Лени Кравиц. България е четвъртата спирка на уникалните фотографии. Преди да пристигнат у нас те са били показвани само по веднъж в САЩ, Германия и Австрия. Сега могат да се видят и в София до 7 май в Vivacom Art Hall в сградата на телефонната палата. Матю Битон, който беше в София за откриването на двете фотоизложби, изнесе лекция за фотографията и остана очарован от българското гостоприемство.
В работата си правя всичко – снимам артистите, правя дизайна на обложката, маркетинга, плакатите. Всички тези неща ги движа едновременно. Така например работя от години със световния джаз лейбъл „Блу ноут рекърдс”. Така се работи повече, защото докато се опитваш да получиш перфектното, прекарваш повече време в работата по него, но накрая съм щастлив от резултата.
Наричат Матю Битон „фотографът на звездите”, защото е работил с почти всички в музикалния бизнес. За своите 20 години кариера френският фотограф, арт директор и продуцент е снимал почти всички – Мик Джагър, Джей Зи, Лени Кравиц, Тромбоун Шорти, Фарел Уилямс, Бруно Марс, Лана Дел Рей и т.н. Той е автор на дизайна на над 700 плакати, обложки на албуми и корици на книги на някои от най-известните икони на поп културата като Куентин Тарантино, Принс, Лу Рийд, Майлс Дейвис, Стиви Уондър, Боб Марли, Иги Поп, Доли Партън, Тейлър Суифт и много други. Битон започва да се изявява като графичен дизайнер още на 11 години. Прави реклами на магазини за дрехи в Париж, а със спечелените пари си купува билети за концерти. Професионално започва да работи с музиканти на 18 годишна възраст и с течение на времето решава вместо да наема фотографи, които да му помагат – той самият да стане такъв.
Обичам да снимам чернобяло, защото мисля, че има повече дълбочина и безвремие в снимките. Една чернобяла снимка може де е от 60-те, от 50-те или от 20-те години. А цветът някак слага дата на снимката. За мен чернобялото е най-доброто за портретна фотография.
Освен като фотограф, Битон се изявява и като музикант. Работил е по саундтрака за филмите от поредицата „Трансформърс” и „От другата страна”. Прави и режисьорски дебют с документалния филм „Да си спомним за любовта” (Looking Back On Love), който разказва за работата му с Лени Кравиц по албума Black and White America. Матю Битон и Лени Кравиц работят заедно от 2008 г. Съвместната им история започва много преди това – те са приятели още от младежи, когато и двамата се оказват в Лос Анджелис. Матю е дошъл от Париж, а Лени от Ню Йорк. „Снимките на Матю напълно улавят есенцията на това кой и какво съм аз в момента – отбелязва Лени и добавя – той притежава способността да пречупва атмосферата”. Също като Лени и Матю е очарован от българската публика:
Много съм благодарен на хората в България, те са прекрасни, много съм трогнат, за мен е чест да бъда тук. Лени ми беше казал, че софийската публика е най-невероятната публика, която е виждал, така че още преди да дойда, знаех, колко мили са хората тук. Концертът на Лени в София беше през 2008 г., а той ми каза това през 2009 година. Наскоро пак ми спомена, че българската публика е най-удивителната. Той говори много често за това.
Матю Битон е носител на множество награди за работата си зад обектива и като графичен дизайнер. Но може би едно от най-важните признания досега остава номинацията му за наградата „Грами” през 2009 г. за бокс сета на Jane’s Addiction – A Cabinet Of Curiosities. През 2012 Матю Битон е награден и с рицарски орден на Франция Chevalier Dans L’Ordre Des Arts & Lettres за приноса си в изкуството.
