Кремиковци е квартал на столицата, разположен в североизточната й част, в подножието на Стара планина. Освен с огромния металургичен комбинат от близкото минало, той е известен и със своя манастир, построен през Средновековието. Околностите му са живописни и дават началото на много планински туристически маршрути, подходящи за пешеходци и колоездачи. От двора на манастира се разкрива чудесна гледка към цялото Софийско поле със синкавата Витоша в далечината. 
Сигурни писмени данни за Кремиковския манастир имаме от XV век, от когато датира старата църква в двора му с автентични стенописи, но историята му започва няколко века по-рано. Той е бил просветен и духовен център през времето на османска власт, в него са преписвани много богослужебни книги. Особена гордост е запазеният ръкопис на Кремиковското евангелие от 1497 г.
И съвсем не случайно е това, че точно преди 110 години в село Кремиковци един буден даскал на име Павел Логаторски полага основите на тамошното читалище. В началото той събира и разменя книги, а делото му продължават много съмишленици. Така малко по-малко дейността на културната общност в селото се развива.
Сградата ни е доста по-нова и много голяма – построена е през 1972 година – разказва Веселина Гьошева от „Народно читалище Светлина – 1906“. – В момента работим много усилено. Имаме състави за народни танци – детски, младежки и за възрастни, за модерни танци, две певчески групи. За децата работят най-различни школи – по изкуства, езици, танци, спорт. Тази година отбелязваме няколко годишнини – 110 години от създаването на читалището ни, както и 160 години читалищна дейност в България, 10 години от създаването на международния фолклорен фестивал „Гергьовско веселие“, организатор на който е читалището ни. Всичко това ще отпразнуваме с един голям концерт на 9 май, в който ще участват всички наши школи и състави.
Една от най-мащабните прояви, организирани от Кремиковското читалище, е Международният фолклорен фестивал „Гергьовско веселие“. Той се провежда всяка година на няколко сцени – до читалището и на поляните край манастира, чийто патрон е именно Свети Георги. Програмата му е богата, участниците пътуват и до друг български град, където също изнасят концерт. Тази година те ще бъдат в Копривщица, която е емблематична за архитектурата на Българското възраждане.
През годините много групи са минали през фестивала – и български и чужди – продължава Веселина Гьошева. – Винаги държим да има балканска група. Тази година отново спазваме традицията и сме поканили както много наши групи, така и гости от Румъния, Сърбия и Албания. Всички участници са с чудесна подготовка и се гордеем с това, че фестивалът вече се утвърди като средище на качествения фолклор, изпълняван от непрофесионални групи.
Традицията вече повелява – на 5, 6 и 7 май поляните край манастира „Св. Георги Победоносец“ ще бъдат обагрени от цветовете на хиляди носии, ще се слуша народна музика, „Гергьовското веселие“ ще зареди емоционално участниците и гостите му.
Снимки: Народно читалище „Светлина – 1906“ и wikipedia.org
