Май така стана по-добре. Томислав Дончев има прекалено много други сериозни ангажименти. Ако изведнъж и това му се сложи на врата, рискът нищо да не се получи е доста сериозен.
Манолов допълни, че е спокоен от този избор, защото познава добре работата на Русинова. Единственото притеснение на синдикалиста е, че нейната експертиза е профилирана и ще зависи кой ще я подпомага в определени сектори.
Политиците неглижират социалната сфера, защото за разлика от други сектори, където има "златни кокошки", през нея се разпределят най-малко ресурси, от които могат да се реализират отклонения, смята Манолов. Каквито и мускули да надуват, нито една партия няма дълга резервна скамейка за социалния мач, гласи коментарът му по повод завъртането първо на името на Томислав Дончев за социален министър.
Повечето хора ползват думата национализация, без да я познават. Няма такова нещо, това са уникални глупости, отбеляза Димитър Манолов, разглеждайки темата за втория пенсионен стълб и проблемите около втората пенсия:
Наистина има проблем, наслоен за 15-16-17 години, въпросът е дали ще стигне куражът на правителството да подреди тази система. Сегашната система работи единствено в интерес на тези, които управляват парите, а не на тези, които ги дават.
Приватизацията на железницата е ритуално самоубийство на всяка една държава. Железниците винаги са били държавни, подчерта президентът на „Подкрепа“:
Железницата е кръвоносната система на всяка държава. Освободиш ли се от механизма да правиш политика там, ти си изчезнал.
Въпросът „Откъде пари за оздравяване на железниците“ може да бъде контриран с въпроса „Откъдето за оздравяването на банките“, защото когато нещо стане с банките, пари се намират. Държавата е лош стопанин само там, където стопаните на държавата са лоши.
С впечатление съм, че хората не искат предсрочни избори, но политическите игри често нямат нищо общо с настроенията на хората, защото борбата „Стани да седна“ е извечна и няма да спре на никаква цена, каза още Манолов:
Живеем в нашата малка, затънтена провинция, гледаме пъпа си и си мислим, че това е светът, но навсякъде политическата класа се откъсва от народа си и това неминуемо ще доведе до някакъв тип пренареждане на обществено-политическите си отношения в дългосрочен план.
