Влязох и седем години съм работил в радио "Христо Ботев". Значи прави сметка, 31 години телевизия и седем години, колко години правят, това ми е трудовият стаж, 38 години, друг стаж нямам.
Бях известен с това, че имах много любовници, което не е лъжа, но се мъчех да бъда дискретен.
Основното ми занимание беше четене на книги. В стаята ми има две неща - музика и книги. Чета от малък, шест или седем години бях, когато за първи път отворих книга, на девет години си направих в мазето библиотека. Запалих си две свещи, тъй като в мазето нямаше електричество.
Слава Рачева ми е кръстница, продължава разказа си "чичко Филипов" и я нарича превъзходен човек:
В телевизията само "Педя човек, лакът брада" ме пускаха, защото аз си бях говорител. Чичко Филипов бях. В магазините знаеш ли как пазарувах тогава? Отварям багажника на колата, влезна при управителя и му казвам: "Това ми трябва, това ми трябва", той оргапнизира всичко, неговите хора сложат всичко в багажника, затварят го, а аз само плащам и си тръгвам.
На въпрос "По-спокойни ли времена бяха тогава за хората, които се занимават с телевизия и радио?", Никола Филипов отговаря:
Да, решително, просто защото тогава телевизията беше чудо някакво. Хората се събираха по 15-20 души на телевизор, да гледат телевизия. Към нас имаше пиетет, нас ни уважаваха много. Като влезна в магазин, погледнат ме и казват: "Чичко Филипов" дойде и за мене е отворено навсякъде, но всичко беше много коректно.