При евентуално излизане на Великобритания от ЕС ще започне дълъг процес на предоговаряне, в който България трябва да търси естествени съюзници за защита на правото на движение
В този контекст България трябва да намери съюзници, нашите съюзници биха били страните от Централна и Източна Европа, но ще е добре да имаме предвид и други теми, най-вече именно баланса между страните от еврозоната и страните извън еврозоната. В момента нямаме ясно изразена позиция за това какво ще се случи след евентуален Брекзит. Мисля, че все пак, тече известно планиране, най-малко в рамките на подготовката на нашето председателство на Съвета на ЕС би трябвало да има такъв процес.
Яйджиев прогнозира оставане на Великобритания в ЕС „с много малка преднина“, защото:
За пръв път виждам такъв консенсус сред икономистите – че Брекзитът би бил лошо икономическо решение. Елементът, който ще повлияе в крайна сметка, предполагам, ще е по-скоро страхът от несигурността.
Евентуален Брекзит обаче ще окаже ефекти върху самия ЕС, прогнозира той:
Великобритания играе много специфична роля в баланса на силите вътре в ЕС, най-вече като страна извън еврозоната, която има изключително мощна икономика, и ако всъщност Великобритания излезе от ЕС, това ще доведе до едни процеси, вероятно, на интеграция вътре в еврозоната, които могат да оставят България малко в периферията на тези интеграционни процеси. Не е ясно от там нататък какви ще са политическите последствия за нас.
Дори ако Брекзитът бъде отхвърлен, това ще промени динамиката в ЕС, защото ще покаже, че дори за хората в страната с най-привилегировано членство в ЕС подкрепата за оставането в него е в рамките няколко процента повече отколкото скептицизмът, отчете Яйджиев, според когото това ще засили тенденциите в Италия, където евроскептицизмът се засилва.
Донякъде е парадоксално, че точно евроскептичните партии имат реторика, която е на ниво на ЕС, въпреки че е антиевропейска.
Интервюто на Борислава Борисова с Ивайло Яйджиев можете да чуете от звуковия файл.