Никой от инструментите за борба с корупцията не би работил, ако не работи основният инструмент – когато има корупционна сделка и поведение да има адекватно разследване на това престъпление, а резултатите на прокуратурата и на разследващите органи в преследване на корупцията са в пъти по-ниски от резултатите ѝ при разследването на конвенционалната престъпност, обобщи Авджийски.
Данните показват, че разследващите сравнително добре се справят с конвенционалните престъпления, но когато става дума за корупция по средните и високи етажи на властта се справят в пъти по-зле, подчерта експертът и онагледи това с примери. Докато 23% от преписките на прокуратурата съвкупно за всички видове престъпления са били прекратени още в досъдебна фаза, то за корупционните престъпления процентите са 49. При върнатите от съда на прокуратурата дела за 2015 година са 5% , при корупционните стойността е 19,6%. Оправданите лица за всички видове престъпления са 3,9%, но при корупционните достигат до 25,3%
Гласуваният антикорупционен закон е административен, той съчетава вече съществуващи органи в мегаорган, но този орган както и досегашните ще продължи да извършва административна дейност, продължи анализа си Авджийски и припомни тезата за необходимостта от специализирана антикорупционна прокуратура.
В коментар за възможните канали за превенция и намаляване на масовите корупционни практики на по-ниските нива, Любомир Авджийски посочи още, че фактор в тази посока се явява ниското доверие на хората в органите на съдебната власт - според социологическите проучвания едва 7% от гражданите вярват на прокуратурата, а 9% - на съда. По думите му става въпрос както за възпитание и образование, така и за цялостен манталитет.
Относно електронизацията на управлението като възможен механизъм за ограничаване на корупцията Авджийски каза, че когато говорим за завладяване на държавата няма интерес от завършване на процеса, но под натиска на гражданското общество това ще се случи през следващите няколко години.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
