12-годишен, в Типченица съм роден, бях ратайче - пастирче и моят чорбаджия Цветко Иванчев ми купи окарина със зелен цвят. И така, с торбичката с хлеб и сиренце, с овцете, научих се да свиря... Получих вече 6 златни медала от Копривщица, бил съм от 3-ти до 11-и събор - 8 пъти... Имам и най-високата награда - два плакета от миналата и от 2011 година...
Останал сам в живота, след като неговата съпруга си отиде от този свят, бай Георги се отдава изцяло на любимата си окарина. Винаги е на разположение на колективите в читалището на село Лик, необичайно жизнен и усмихнат въпреки получения инсулт. Само едно нещо го мъчи - не може да намери кандидат, който да обучи и да му завещае своята окарина.
Да е жив и здрав дълги години!