Разследване на Венелина Попова за предаването ''12+4''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Темата за бъдещето на летище Стара Загора, на което през 2007 г. е отнет лицензът за експлоатационна годност, не е преставала да бъде обект на медиен интерес. В края на парламентарната сесия летището стана обект и на парламентарен контрол по повод фрапиращия факт, че общият персонал на сто процентовото държавно акционерно дружество е от 4 души, а го управлява борд от петима директори.
Летище Стара Загора днес не се използва – нито от военната, нито от гражданската авиация. На неговите писти обаче се провежда всяка година изложение на селскостопанска техника, за което организаторите плащат наем от няколко десетки хиляди лева. Основната дейност летището е продажба на билети в Стара Загора, Хасково и Ямбол за авиолинии от цял свят. Затова са назначени три служителки. Дружеството има и един счетоводител и борд на директорите от петима души, единият от тях е изпълнителен директор, като той единствен разбира от авиация, защото е бивш пилот. Този факт даде повод на опозицията в лицето на старозагорския депутат от "Коалиция за България" Георги Гьоков, който отправи парламентарно питане към министър Лукарски – принципал на летището:
Това ли е политиката Ви по отношение на управлението на държавните дружества от системата на Министерство на икономиката – да ги ползвате за партийни назначения?
Изпълнителният директор на летището Митко Георгиев и председателят на борда Тончо Тонев отказаха да говорят за състоянието на дружеството и за неговото бъдеще.
Няколко години местната власт търси инвеститори за превръщането на летище Стара Загора в авиационен логистичен хъб на Европа, дори кметът на града и един от неговите заместници пътуват с тази цел до Лондон без никакъв заявен интерес от страна на потенциални инвеститори оттам. Екип от Центъра за икономически стратегии и конкурентно способност създава бизнес проект за най-голямото карго летище на Балканите, което ще обслужва логистичният хъб. Проектът е направен безплатно и на базата на анализа на бизнес интереса към подобен тип летища. На Балканите подобно има само в Истанбул. Ако беше реализирано, твърди един от авторите на проекта, старозагорското летище би било значително по-атрактивно от турското, защото тук компаниите, които превозват стоки щяха да плащат еднократни митнически такси, а не двойни, както сега. При извънредна необходимост летището би могло да приема и най-големите военни самолети.
За реализацията на проекта са извършени необходимите икономически, геодезически и всякакъв друг вид проучвания. А инвеститорски интерес към онзи момент проявяват държави като Китай, Южна Корея, Индия, Индонезия, Катар и Казахстан. Защото Стара Загора е с добър климат и малко дни в годината, които не позволяват кацане на самолети, а летището е в близост до магистрала "Тракия" и ускорената жп линия София – Бургас, които позволяват бързи връзки по суша и море на стоките. За да бъде улеснено отдаването на летището на концесия, е създадена и Държавна консолидационна компания, в която влиза и още едно държавно дружество. А английският архитект сър Норман Фостър е готов да направи проект за строителството на бъдещия хъб за една година. До ден- днешен обаче инвеститори не идват. Най-вероятната причина е изпускането на подходящия момент и промяната на геополитическата обстановка в последните години.
Днес правителството има намерение да създаде на територията на летището индустриално-икономическа зона. И затова прави 5-членен борд на директорите, на който възлага надежда да намери инвеститори.
Пред "Хоризонт" председателят на борда Тончо Тонев заяви обаче, че търсенето на инвеститори е работа на икономическото министерство. А те се занимавали с текущите задачи.
Още за разследването на Венелина Попова чуйте от звуковия файл.
