Село Тополчане е близо до Кърджали. От едноименният язовир го дели не повече от километър, но в селото няма вода - нито за пиене, нито за домакински нужди. Местните хора разказват:
На един километър имаме един кладенец и оттам носим вода за пиене, за пране. Остаряхме вече, осакатихме се от носене на вода.
В подобна ситуация са още няколко села в района. Общината в Кърджали насочва към тях водоноски. На всеки жител се полагат по триста литра вода, но количеството не стига, споделят местните жители:
Август месец сме. Капка вода няма до днес. От 15 дена чакам за вода. Днес докараха.
Откакто съм дошла тук, откакто съм омъжена, вече 42 години, никога не сме имали вода, особено през лятото.
От липсата на вода страда и туризмът. Преди няколко години Бейхан Садула се завърнал от Германия, където работел като строител. Със спечелените пари превърнал родната къща в място за гости, направил и басейн. Вярвал, че туристите ще остават при него заради красивата природа и чистият въздух, но хората си тръгвали заради липсата на вода.
Не е ли по-добре икономиката на Кърджали да се развива, от чужбина да дойдат да почиват тук и парите да се харчат тук, разсъждава Бейхан.
Според местните хора, институциите знаят за проблема, но обещанията идват само преди избори.
Десетки са селищата без вода през лятото. Най-тежка е ситуацията в община Крумовград, където 15 села са без вода. В част от тях дори няма изградена ВиК мрежа. От местната управа са подготвили проекти за водоснабдяване в тези села, но признават, че проблемът няма да се реши бързо.
Още по темата - в звуковия файл.
