Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Допълнителните пари за охрана на външните граници на Европа не трябва да бъдат вземани от европейските фондове, заяви за "Хоризонт" Гунтрам Волф от базирания в Брюксел институт "Брюгел". Парите за подобряване на живота в страните трябва да останат непокътнати, категоричен е Волф:
Мисля, че красотата на Европейския съюз трябва да бъде в това, че щом България е външна граница за съюза, следователно пази не само собствените си, но и европейските граници. Значи тя трябва да получи допълнителен ресурс. Не може да се използват пари само от националния бюджет на страната.
Ако зависеше от мен, не бих взимал пари от Кохезионния или структурните фондове на този етап. Може би по-разумно е да се преразпределят част от парите за земеделие. По мое мнение към момента се харчат твърде много пари, за да се реализират политиките в сферата на селското стопанство. Със сигурност политиката по сигурността ще изисква повече ресурси, но мисля, че е по-важно да се справим с другите проблеми на национално и европейско ниво – например в банковата сфера, безработицата и други тревожни сектори в отделните държави. Съгласен съм обаче, че бежанската вълна и контролът по границите ще изискват допълнителни ресурси. Красотата и солидарността обаче имат и друго лице – тези пари са взети от някъде, а именно от парите, които всяка година Съюзът отделя за държавите под формата на европейски фондове. А тези фондове са предназначени за по-бързото уеднаквяване на стандарта на живот, за по-добрата интеграция в Европа. Когато се даде на едни, се отнема от други, обясни проф. Фридрих Хайнеман от Центъра за икономически изследвания в Манхайм
Всичко, разбира се, е въпрос на преговори, но отправната точка трябва да бъде, че ако една страна не е солидарна при решаването на проблема с бежанската криза, то тя не може да очаква солидарност и при кохезионната политика. Представете си Полша, например – тя харчи милиарди от европейските пари за кохезия, а е приела само няколко хиляди бежанци. Смятам, че от гледна точка на страните от Централна и Източна Европа това е крайно неприемливо. Категорично съм на мнението, че трябва да има ясна връзка между тежестта на бежанската вълна и усвояването на фондовете за всяка държава.
Финансистът определи като "популистки" референдума в Унгария за квотното преразпределение на бежанците:
Това е много популистки референдум. Разбира се, когато започна бежанската криза, Унгария бе една от първите страни, които пострадаха сериозно от нея. От тази гледна точка е напълно разбираемо отношението на обществото. Позицията обаче стана прекалено твърда. Унгария иска да затвори границите си за бежанците по средата на Европа – това е частна позиция, която може да бъде решена демократично. Те трябва да знаят обаче, че това може да ги извади от Европейския съюз. И тук не казвам, че ще бъдат изритани, а че това е като в един договор, по който всеки има задължения и се ползва от солидарността на Европейския съюз. Ако се откажеш от спазването на тези задължения, не може да очакваш да бъдеш третиран, както преди.
Интервюто и репортажа на Марта Младенова можете да чуете от звуковия файл.
