Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Южна Европа все още страда от икономическите и финансовите условия, създадени по време на финансовата криза. Някои страни от еврозоната може би са приключили до известна степен с финансово-икономическата криза, но не можем да твърдим това генерално. Това мнение изрази в анализ за предаването "12+3" икономистът Димитър Чобанов, преподавател в УНСС. Отделните икономики трябва да се разглеждат като недостатъчно интегрирани и носещи твърде много различия една от друга, а проблемите не са равномерно разпределени, отбеляза Чобанов.
Той даде пример с Гърция, Италия и Португалия, които по думите му не се развиват чак толкова добре. Чобанов изтъкна, че в Италия стагнацията бележи трайна тенденция от 2000 година насам. Тогава доходът на глава от населението е бил доста над средното за ЕС, а към 2015 година е с около 5 на сто под средното ниво за ЕС.
В коментар по информацията на БНБ за растящите банкови депозити у нас икономистът подчерта, че това освен доверието в банките показва, че българската икономика няма много други инвестиционни възможности освен влоговете:
Лихвите са близки до нула, т.е. парите по-скоро стоят в тях, отколкото нещо да се случва с тях – да донесат някакъв доход на вложителите. А банките успяват да се възползват от този спад и техните доходи се увеличават въпреки ниските лихви. Това се дължи на факта, че лихвите по депозитите падат повече от лихвите по кредитите и разликата носи полза за банковата система. Другите източници са банковите такси.
Стрес тестовете на банките безспорно бяха важни и показаха, че трябва да бъдат взети определени мерки за засилване на капиталовите буфери, заяви още Димитър Чобанов.
