Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От Рамо – през романтиците до ХХ столетие. Високата класика като че ли минава покрай френската музика – поне по отношение на камерните жанрове. Революцията ражда бляскави герои и фанфари, но не и съкровението на личността. Самият Рамо не е сред ярките представители на камерната песен, по-скоро участието му там е случайно. Заел мястото на Люли – като официален придворен оперен композитор, автор и изпълнител на музика за харпсихорд, Рамо като че ли най-много се интересува от славата си на виден теоретик. Така отговаря на правилата за приличие във френския двор по време на барока: строгост, подреденост – независимо от изобилието от музикални „дантели“, които украсяват строгите музикални линии. Рамо, както и Купрен, очовечават тази строгост, раздиплят дантелите и разкриват простата красота на мелодиите. Тази мелодическа красота е сякаш линията, която води от барока към творчеството на романтиците. Плюс силното внимание към словото. И към загадъчния колорит, който идва от близо и далеч: от Испания или от някакъв въображаем Изток. Този колорит звучи и в песните на Берлиоз, и на Сен-Санс, и на Полин Виардо – прочута певица, личност с невероятно влияние върху писатели, художници, композитори от различни точки на Европа и Русия. И – по различен начин – в творчеството на един от най-известните композитори от периода между двете войни – Албер Русел.
