Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хенри Пърсел, Британският Орфей, е един от върховете на английският барок. Без да се смята, разбира се, Хендел, който е и по-млад, а и е „вносен“. Пърсел остава самотен – до ХХ век, когато Англия отново ражда големи композитори. Пропуска класиката, дори романтизма. „Внася“, обаче, гении, които, справедливо или не, смята за свои върхове – Хендел, Хайдн – в определени техни творчески периоди. Пърсел е дете-чудо, прописва на 9-годишна възраст, но официално регистрирана негова композиция е от 1670 г. – посвещение на кралския рожден ден. Тогава детето-чудо е на цели 11 години. Песента заема важна част в творчеството му, в социалния бит на английското общество, въобще. Много живот има в песните му – типичният за барока изблик на енергия, на емоционално осмисляне на всяко жизнено явление. Америка също прескача цели периоди в музиката – просто, защото я няма на културната карта на света по време на тези периоди. За сметка на това в началото на 20 в. тя мощно създава влияния: музикалният фон в Европа се оказва силно доминиран от неудържимата енергия, която блика от новите музикални форми, родени от невероятната сплав на етноси и култури в Новия свят. Коул Портър е сред звездите на новото, на песента, родена под влияние на мюзикъла – също ново явление. Песните на Пърсел ще слушаме в изпълнение на Ан Софи фон Отер, а на Коул Портър – на Самюел Рейми.