Случващото се е в рамките на нормалните процедури, сроковете за предварителни заявки за кандидатстване за непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН се дават с 10-15 години по-рано, защото има кандидатстващи различни държави от една регионална група, поясни Кючуков относно българската заявка за тази позиция от декември 2003 година.
Проблемът според него идва от там, че България пренебрегва полското предложение на етап, когато става дума за Ирина Бокова и когато това би имало съществено значение за избора, и прибягва до същата тази процедура впоследствие, в полза на Кристалина Георгиева, когато това вече е без ефект. На първия етап Полша предлага да работи в цялата източноевропейска група, а на втория етап тя вече може да даде само собствената си подкрепа, подчерта Любомир Кючуков:
От 2014 година - когато идва полското предложение, до 2016 - когато България се връща отново към него, точно на етапа, когато на практика може да се осигури безпроблемното избиране на Бокова като единствен кандидат на източноевропейската група (тя щеше да бъде до голяма степен автоматично гласувана, без особена конкуренция в Съвета за сигурност), през този период България не прави нищо по предложението на Полша, а се връща към него, когато възможността за една единствена кандидатура от Източна Европа е пропусната.
Кючуков акцентира върху различното отношение, демонстрирано от българските власти към двете кандидатури - на Бокова и на Георгиева. Българското правителство подаде нееднозначни сигнали за националната подкрепа, в резултат на което бяха издигнати седем нови кандидатури от Източна Европа.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
