Плавен, плъзгащ се, въртящ се, галантен, изискан – и още много други епитети можем да използваме, за да опишем един от най-прекрасните танци – валсът. Историята му датира от самото начало на 16 век. Названието идва от старонемски език, където waltz означава точно това – да се обръщаме, да се въртим, да се плъзгаме. В края на 16 век френският философ Монтанье пише за танц в Аугсбърг, където танцьорите се държали толкова близо, че лицата им се докосвали. Съвременните изследователи твърдят, че валсът е синтез на редица европейски танци – корените му се откриват в популярния за времето си танц „матеник“ и неговата разновидност „фурианте“, изпълнявани на празник в чешките села, както и във френския танц „волт“ („лаволта“) и в австрийския „лендлер“ (може би най-близък до валса). През 18 век селяните от Бавария и Тирол танцували по двойки „валсер“, а в Бохемия и Австрия бил наречен „паркетния“. Много изкуствоведи твърдят, че истинският образ на валса идва от Виена, нейните предградия и балните зали на Хабсбургите. И като всяко ново явление първоначално е възприеман със смут! Постепенно от селските забави навлиза и във висшето общество, където широките, плъзгащи се и диви стъпки на народното веселие се преобразяват в къси, елегантни и изящни. Днес валсът е символ на веселие и елегантност!
