Идеята е да се опитаме да мотивираме нашите последователи за по-активно участие за включване в кампании.
В приветствието си до участниците бившият председател на БАН академик Стефан Воденичаров акцентира върху важната стойност на образованието и науката и допълни:
Вие сте не само нашата днешна гордост. Силно се надявам, че вие сте бъдещите лидери на България – по-знаещи, по-можещи, по-принципни. Именно затова се надявам, че ще бъдете безкомпромисни към настъпателната посредственост, безпардонното невежество и корумпираното властолюбие.
В ефира на "Хоризонт" председателят на клуб "Милениум" Румен Чолаков разказа за първата кауза, за която са работили, и която, за съжаление, е била свързана с голямо разочарование – българската кандидатура за генерален секретар на ООН – Ирина Бокова:
На тази среща днес дадохме отчет за изминалите 9 месеца. Без съмнение знаковата кампания, с която най-много може би сме познати в обществото, беше подкрепата за госпожа Ирина Бокова като кандидат за генерален секретар на ООН. Ние успяхме да проведем една силна кампания в нейна подкрепа в публичното пространство, сред много млади хора. Достигнахме до десетки хиляди души по целия свят. Обединихме хора извън България -франзуци, американци, литовци от нашето поколение заработиха в подкрепа на българската кандидатура с надеждата за победа.
Също това беше може би най-голямото ни разочарование, тъй като не срещнахме единомислие от страна на българското правителство. Напротив - политиката беше катастрофална. Липсата на комуникация, на отчетност към нас като граждани (всичките писма, които ние сме писали до министър Митов, до тогавашния постоянен представител в Ню Йорк Стефан Тафров останаха неотговорени) и всъщност липсата на стабилност, на последователност във външната политика на България в последната година достигна пропорции, които трудно ще бъдат забравени като срамно петно върху България.
Румен Чолаков беше категоричен, че изключителният шанс българка да оглави ООН – в лицето на Ирина Бокова, е бил провален заради непремерените стъпки на българското правителство:
Мисля нищо не е отредено в Организацията на обединените нации. Има неписани принципи, които има желание да се спазват когато има правилните обстоятелства и когато има правилно лобиране и защитаване на тези принципи. Казусът на "жена от Източна Европа" не е задължителен. Той беше презумпция, но презумпция, която трябваше да бъде защитавана срещу много силна опозиция от страна на мъже - примерно от Западна Европа или на държави като цяло от Западна Европа, а и извън Европа, разбира се ,и това е нашата възможност, която ние пропуснахме. Много ме натъжи и ме притесни това, че много хора казаха: "От България нищо не зависи. Ние сме една малка държава. Те, големите, да се разберат". Как може дори и на държавно ниво позицията да бъде: "Те ни казаха" или "Те, големите, да се разберат".
Следващата кауза, за която клубът ще работи, е българското председателство на ЕС, каза още Румен Чолаков и допълни:
Мисля че паралелът с ООН е много точен. Ние по презумпция няма да получим някакво толкова специално отношение – това, че се провеждат срещи в български сграден фонд, който тепърва предстои да строим и да боядисваме, не е важно само по себе си. Важно е какво ние можем да направим с тази възможност – как може ние да използваме това, за да лобираме за себе си – за своите граждани, за своите интереси. Същото беше и с ООН – това, че има презумпция, че трябва да бъде жена от Източна Европа, не означава, че то ще и бъде дадено. Това беше нашата възможност да използваме и ще видим отново дали ще я използваме. Ние ще се борим още веднъж това да се случи.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
