Няма как да се иска от президента забавяне на неговото задължение за разпускане на Народното събрание и назначаване на служебен кабинет, защото макар в Конституцията да не е уреден изрично този въпрос - за срока, той е уреден първо в смисъла и духа на самата Конституция и второ, в едно определение на Конституционния съд от ноември миналата година. В него се казва, че е неотложна и първостепенна задача на българския президент да изпълни ангажиментите си по разпускане на едно Народно събрание и назначаване на служебен кабинета след като и третият проучвателен мандат се е оказал неуспешен. В този смисъл цялата тази еквилибристика, политическа, която имаше за цел едва ли не, да извие ръцете на президента и да го накара, едва ли не, той да погази Конституцията, за да изпълни прищявката на някои политически сили, е несъстоятелна и най-малкото влиза в нарушение на Конституцията. От друга гледна точка доста е абсурдно за мен Народното събрание да се сеща в последните, едва ли не, часове на този парламент, че има един референдум и че този референдум има ясно изразена воля, която трябва да бъде спазена. Къде бяха тези политически сили и говорители през последните два месеца и половина, през които имаше цялото време на света да се въведат промените, за които хората настояваха по време на референдума? Несъстоятелни неща са това, несериозни.
Според Петър Кичашки волята на народа, изразена на референдума, няма да "се загуби" с идването на ново Народно събрание:
Задължението по закона за референдумите е за законодателната власт в общност, не за това конкретно Народно събрание. Макар чисто юридически законопроектите, които са внесени в това Народно събрание и не са реализирани, да "умират" и да е необходимо да бъдат внасяни в следващото Народно събрание, не така стоят нещата по въпрос с референдумите.
