Доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) извади наяве множество пропуски в работата на кризисните центрове за деца в страната. Документът обхваща данните от изследване в периода 12 май -15 септември 2016 година. Изследването е извършено в 21 кризисни центрове, деца, пострадали от насилие или трафик.
В момента в България има 22 кризисни центъра, 17 са само за деца, 5 са за майки с деца, основно жертви на насилие, но там попадат и деца заради просия, проституция, заради риск от въвличане в трафик, каза в „Хоризонт до обед“ Антоанета Ненкова, един от основателите на Българския хелзинкски комитет и автор на доклада заедно с Красимир Кънев.
Основният извод до момента е, че тези кризисни центрове, които би трябвало да са места за възстановяване, се превръщат в хибриди – на тях се гледа като на приюти, където, така и по закон, детето може да бъде шест месеца настанено. Има случаи, когато срокът на настаняване се проточва, например до година и половина. По-голям проблем е достъпът до образование, всяко шесто дете, настанено в кризисен център, няма достъп до образование, което означава, че то отпада от училище – временно или постоянно.
Ненкова призова Министерството на образованието да поеме повече отговорност, за да не бъдат изключени от образователната система децата, настанени в кризисни центрове, както и да има повече прецизиране на самата законодателна рамка и оказване на повече психологическа помощ на тези деца, които са жертва на насилие.
