Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Македония - трудният път към спокойствието

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Кризата не е от това, че три албански партии с 18 депутати могат кой знае какво да объркат в Република Македония. Кризата в държавата е много по-дълбока. Това коментира в предаването "Нещо повече" Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание на Република България, и бивш посланик в Македония:

Самата конституция на Македония за тези 26 години е променяна 32 пъти. Говорим за държава, която е в процес на формиране. В този процес тя спекулира с понятия от политическия речник като нация, междуетнически отношения и пр. Кризата засяга самото дефиниране и самоопределяне на държавата и идентификацията на гражданите с тази тяхна държава. Защото в представата на македонците Република Македония е на тези граждани, които се самоопределят като македонци. Те мислят, че това е държавата на македонците, в която други етнически общности съществуват паралелно.

Тези албанци, които всички осъждат в момента, са общността, която иска по-бързо държавата да тръгне към европейска и натовска интеграция, смята Йорданов.

Коста Филипов, който е дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие, добави:

При преброяването в Македония през 2002 година 6 месеца след това не смееха да обявят публично резултатите от него, защото трябваше да се преодолее съмнението, че албанците са по-малко от 20 на сто. А само година преди това в Охридския мирен договор беше записано, че имат право да ползват своя език като служебен в онези общини, в които има повече от 20 на сто живеещи албанци.

Една от основните причини за напрежението в Македония е, че на Никола Груевски не му се излиза от властта, коментира Филипов.

Според журналиста Николай Кръстев кризата в Македония се задълбочава все повече. Той подчерта, че:

От самото появяване на Македония като независим субект на балканската политическа карта интересите към нея са много сериозни – не само от Русия и САЩ, но и регионални интереси. Европейската дипломация също трябва да бъде активна, но тук трябва да бъде ролята и на България.

Коста Филипов потвърди, че е необходимо повече отношение на страната ни към кризата в Македония:

Имаме дипломати, които това им е работата – да направят такава декларация, която хем да не разсърди управляващите в Република Македония, хем да покаже загрижеността на България за това, което се случва там, и за евентуалните последици в района. Ситуацията е такава, че само една искра може да запали един голям пожар.

Александър Йорданов добави:

България не може да бъде безучастен свидетел и безразличен наблюдател. Ние имаме и опита и възможностите, с които може да покажем, че България е европейският разум в този регион. Ние трябва да се противопоставим категорично на призивите за федерализация на  Македония откъдето и да идват те.

Според Коста Филипов бъдещето на Македония е в сегашните нейни граници:

Тя трябва да остане такава със своята териториална цялост и суверенитет и да се опита сама, ако може, да си реши вътрешните проблеми.

Целия разговор чуйте от звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна