Европейският съвет за външна политика в София проведе дискусия върху доклада „Хевиметъл дипломация. Как Русия използва политически своята военна сила в Европа след 2014 г. “ Основен участник в дискусията бе анализаторът д-р Марк Галеоти - старши научен сътрудник в Института за международни отношения в Прага и анализатор към Европейски съвет за външна политика. За предаването "12+3" по "Хоризонт" той сподели своя прочит за развитието на отношенията между Русия и Европа в контекста на украинската криза:
Русия се стреми да неутрализира Европа. Не вярвам, че Путин иска да предприеме експанзия към Европа, но за сметка на това той обаче иска да засили влиянието и позициите на Русия в страни като Беларус, Украйна, Молдова и Грузия. По този начин Русия иска да ограничи настъпването на Запада и влиянието му в тази част на постсъветското пространство. Така че той се стреми да раздели и деморализира това пространство и смятам, че Запада не е готов да се противопостави на тези негови намерения.
Черноморският регион фокусира множество интереси, обясни Галеоти. Балканите са най-източната част от Източна Европа и това ги прави доста важен и специфичен регион! На него трябва да бъде посветено подобно внимание както това, което става, например, със Скандинавия! Наблюдаваме засилването на влиянието на Русия в Черна Гора и това, което се случва там. Политическото и историческото минало на Балканите има определящо значение за процесите в региона. Балканите имат своето измерение в отношенията между Русия и Европа, както и Турция.
Отношенията между Русия и Турция са постоянни и неизменни, изтъкна ученият:
От една страна виждаме общите интереси на двамата силовия и авторитарни лидери, от друга страна Турция се стреми да измести САЩ и да се наложи като сериозна регионална сила в процесите в региона. Към същото се стреми и Русия, така че общите им интереси ги сближават още повече. Русия и Турция имайки общи интереси предприемат общи действия в дългосрочен план. Ето, например Сърбия, където виждаме много сложно развитие на процесите и превръщането ѝ в стратегически партньор на Русия. От друга страна обаче, регионът иска да се интегрира към ЕС и така да преодолее историческите си противопоставяния с Турция. Нарастването на руското влияние предизвиква притеснение и поражда въпроса: „Накъде гледа тя - към Русия или към Европа?“
Минските споразумения са мъртви, смята анализаторът, според когото моментът е подходящ да се търси „най-добрият комплекс от решения:
Русия може да бъде окуражена! От друга страна, Украйна не е готова да плати тази невероятно висока цена за обновяването на Донбас. Нито Русия, нито Украйна могат сами да решат този конфликт и той може да се превърне в замразен за дълго време, макар че не е изключено от време на време да става „горещ“. Затова и не виждам сигурно бъдеще за него за напред във времето.
Мисля, че официалната позиция на Украйна няма да се промени и Донецкият и Луганският регион, според Киев, ще продължават да бъдат част от страната им. От друга страна обаче, когато бях неотдавна в Киев и разговарях с хората, всички ми казваха, че те не вярват, че въпросните два региона на Украйна няма да се върнат веднага в състава ѝ. Икономиката е в разпад, а оръжието е доминиращ фактор в тази част на Украйна , което отваря другият въпрос - за сигурността. Тук мога да кажа че Русия, ще се стреми да превърне тези два региона по подобие на Абхазия и Приднестровието. Москва ще се опитва да ги контролира изцяло финансово и ще поддържа неясен статута им.
