Изненадан съм от това, че само преди няколко години, в началото на мигрантската криза, когато в Средиземно море загиваха хора в лодки, ние посрещахме тези хора добронамерено, но почти едновременно с това започна лека-полека атаката срещу тогавашното ни гостоприемство. И тя беше отвсякъде, допълни Карастоянов:
Ние се страхуваме от тези хора. Ние ги гоним. Отново ни имплантираха омраза към някого, когото всъщност не познаваме. Вече сме податливи на всякакъв вид внушения. Всяко нещо, което ни се каже, го приемаме едно към едно. Този избор на чия страна да бъдем, най-общо казано, ни е предложен, имплантиран, вече 28-а година. Ние сме "за" или "против" нещо, каквото ще да е то. И мигрантската криза е поредното такова нещо, което ни изправя брат срещу брата, приятел срещу приятеля.
В началото на 90-те години според Карастоянов са рухнали митовете за работливия българин и за гостоприемния българин. Рухнал по думите му е и митът за добронамереността на българина, както и за миролюбивата Българска православна църква:
Някой като че ли има полза от това резделение по всички линии и специално по случая с мигрантите в България. Някой успява да ни внуши, че няма такова нещо като легализирани пришълци. Някой наистина използва страховете ни, или толерантността ни, за да ни настройва между нас самите.
Още размисли на писателя Христо Карастоянов слушайте в звуковия файл.
