Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Смъртта на един колосален гръцки поет и нобелов лауреат на 18 март 1996, у когото има толкова европейска изтънченост, но в основата на поезията му е онзи особен балкански или по-точно средиземноморски поглед, ни накара да се замислим какво след императорския Рим би могло да свърже земите в близост до Средното море. Зехтинът? Дървесното масло, както са го наричали бабите ни, не е много на почит в традиционната ни кухня. Османската империя? Никога не се е разпростирала върху територията на, да речем Франция. Отговорът идва от една история с дъх на… анасон. Това е и нашата Дума на деня.
С книгоиздателя Йордан Антов говорим за новите начини за публикуване на българска литература.
В Бележки върху календара разкриваме за кой поет става въпрос в първата част: Одисеас Елитис, разбира се. Продължаваме със събития от Париж, сред които изгарянето на клада на Жак дьо Моле - последния велик магистър на Ордена на тамплиерите, и провъзгласяването на парижката комуна. На вълните на „Искам” се понасят и Джон Ъпдайк, Рудолф Дизел и Мадам дьо Лафайет. Омар Фарук Текбилек, „Нирвана”, „Мерилиън” и Фред Астер отговарят за доброто настроение.