За златното съкровище от Надсентмиклош отдавна се носят легенди. А историята за неговото намиране наистина прилича на приказка. Приказка с българска следа… Златните предмети са открити случайно от банатските българи Христо и Кирил Накови през 1799 г. Случката е толкова впечатляваща, че когато двамата братя предават намереното злато на Йосиф II, император на Австро-Унгария, той - в знак на благодарност за стореното от тях - им дава благородническа титла на името на града и им се отплаща по императорски.
По онова време в пределите на кралство Унгария, сега Надсентмиклош, (на румънски език Сънниколау Маре), е част от територията на Румъния. Разположен е близо до границите със Сърбия и Унгария, в региона Банат, в най-западната част на окръг Тимиш. А точният превод и на двете имена на града е „Свети Николай Велики”.
Счита се, че тази колекция от златни предмети е едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа. И то ще бъде показано от 7 април в зала „Трезор” на Националния археологически музей в София. Изложбата се организира от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, съвместно с Музея за история на изкуството във Виена и ще може да бъде посетена в периода от 7 април до 9 юли 2017 г.
С доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, разговаряме за предстоящата изложба, както и за „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” - експозицията, представена в Музея на историята на изкуството във Виена, Република Австрия.
