Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хроничен дефицит на регионални политики за Балканите и загърбване на проблемите в региона от страна на Европейския съюз. Това са основните изводи от конференция в София, на която дипломати, експерти, представители на академичните среди дискутираха рисковете за Балканите в контекста на новите геополитически предизвикателства, както и ролята, която България може да има в предлагането на решения.
С констатацията на Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи, че в момента не може да се говори за лидерство на Балканите, дори и от страна на Европейския съюз, беше поставено началото на дискусията, провокирана от тревожните процеси и нови рискове на Балканите като тероризъм, бежанска криза и нарастващ национализъм.
Регионът остава със силна концентрация на геополитически интереси и огнище на напрежения - етнически и религиозни, които могат да прераснат в конфликти под влияние на външни фактори, беше един от изводите. Ивайло Калфин говори за необходимостта от подреждане на дневния ред и че едно евентуално бъдещо лидерство в региона трябва да мине през подкрепата на Европейския съюз. Според него лекарството е в засилване на регионалното сътрудничество, а за лидерство на България в тези процеси би било прибързано да се говори, смята Калфин:
За съжаление мисля, че до този момент България не се е утвърдила нито като лидер, нито пък се е отдръпнала от тази роля. По-скоро тук бих казал, че ние за пореден път говорим колко хубаво би било да има лидер на Балканите и колко още по-прекрасно би било България да бъде този лидер или поне сред тези лидери.
Бившият външен министър Ивайло Калфин определи процесите на Балканите като силно притеснителни. Видимо след влизането в Евросъюза България изчезва от полето на активната външна политика в региона, намалява своята активност. Оттегляне се наблюдава и от другите страни в региона, които намаляват своята политическа интензивност, прехвърляйки това на ЕС и на европейските институции. В същото време обаче темата за европейската перспектива на региона вече не е убедителна за населението и заради проблемите в самия ЕС, който също се пренарежда.
Вече не може да се говори като за мантра за европеизацията на Балканите, защото Европа се балканизира, каза проф. Динко Динков, съорганизатор на конференцията, преподавател във Факултета "Международна икономика и политика" в УНСС. Той също застъпи тезата, че кризата в ЕС води до загърбване на Балканите, а това от своя страна - до попарване на европейските надежди на държавите от региона.
Според проф. Динков остава недооценен рискът за Балканите от неоосманската политика на Турция, както и това дали страните имат капацитета да намерят регионален отговор на тези предизвикателства:
Със своята политика за поставяне на условия за приемане на нови членки ЕС се превърна без съмнение в мощен фактор за промени на Балканите. Създадоха се големи очаквания сред балканските народи за тяхното европейско бъдеще. Оказа се обаче, че ЕС не разполага с необходимия капацитет и политическа воля, за да изпълни тази своя историческа мисия за обединение на Европа на основата на общи ценности.
Кризата вещае нов регионализъм в Европа, прогнозира проф. Динко Динков, давайки за пример "Европа на две скорости" и застъпвайки предложението за "Балкански Вишеград", за което пишат в обща публикация бившият външен министър Соломон Паси и посланик Любомир Кючуков, ръководител на Института за икономика и международни отношения.
