Уседналостта не е противоконституционна и е легитимен инструмент като критерий за предоставяне на граждански и конкретно права за участие в избори, изтъкна Стоилов:
Тя се основава на разбирането, че властта, която се произвежда чрез едни избори, е ограничена по време и ограничена по място. Тоест правото да избираш не следва да се разглежда като една пожизнена рента, която гражданинът на една страна получава, без оглед на това къде пребивава и колко дълго пребивава там. Затова има страни, които ограничават това право.
Стоил Стоилов припомни, че например Израел и Ирландия разрешават гласуване в чужбина само на хората, които са част от дипломатическия и военен персонал на страната
Стоилов направи конкретно предложение – например да нямат право да гласуват хора, които не са живели поне една година в страната и тази година да е разположена в 5 години назад от изборния ден.
Стоилов посочи, че може законът да бъде по-мек по отношение на гласуването на хората, които живеят в ЕС:
Тъй като става въпрос за хора, които живеят в структура, на която ние сме делегирали суверенитет. Докато другите български граждани, които живеят в страни извън ЕС, към тях ние не можем да проявяваме никаква разлика – тоест гражданите, които живеят в Турция, в САЩ, в Австралия – те помежду си би трябвало да бъдат еднакви.
Даниел Смилов опонира с контраргумента, че вече имаме голяма диаспора в чужбина, и че много зависи как се въвеждат тези изисквания за уседналост:
Основният аргумент е как поддържаме връзка с тези хора, които от сравнително скоро живеят извън държавата си. И все пак правото на глас е един начин те да останат свързани.
В крайна сметка през тези години хората, които живеят в чужбина, придобиха това право – те очакват да могат да гласуват, и когато то им се отнеме, трябва да бъде казано защо.
Ако се направят общи промени, те ще засегнат не само хората, които гласуват в Турция, а всички българи по света, смята Смилов.
По отношение на двойното гражданство мненията също са разделени – Смилов призна, че повечето страни в Европа нямат двойно гражданство. Стоилов постави въпроса за съблюдаването на принципа – "един човек – един глас", като попита на какво основание един гражданин може да произвежда легитимност в две юрисдикции (държави), а друг само в една. Възниква и въпросът към коя от двете юрисдикции гражданинът е лоялен, отбеляза Стоил Стоилов.
По отношение на образователния ценз, експертите бяха единодушни, че липсата на образование не е основание за лишаване от права.
Повече по темата чуйте от звуковия файл.
