В наши дни, когато вградената камера на мобилния телефон е сякаш естествено продължение на ръката ни и снимката е само едно мимолетно докосване до тъч скрийна, най-малко би ни изненадал фактът, че някъде назад във времето фотографското отбелязване на образа е продължавало половин час. В първата половина на 19 век, когато фотографията се е утвърждавала като ново изобразително средство, може да бъде открито името на Анастас Йованович, роден във Враца през 1817 година. Като дете със семейството си се преселва в Белград, а години по-късно се образова във Виена. Животът и творчеството му са тясно свързани със сръбската история, но той винаги се е представял като българин. Това подчертава Красимир Григоров, изследовател във Врачанския музей:
Анастас Йованович е изтъкнат литограф, художник, човек, който е получил образованието си изцяло навън. Родом е от Враца и през целия си живот той се е чувствал българин. Неслучайно се е подписвал навсякъде като Анастас Йованович, литограф, българин.
В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Ива Антонова.
