Италианката Изабела Леонарда – музата от Новара, е една от най-продуктивните жени композитори и музикални педагози от епохата на барока. Творчеството ѝ е предимно на духовна тематика – 20 опуса с над 120 мотети, 18 духовни концерти, 17 меси, 12 сонати, 11 псалми, драматични диалози, инструментални църковни сонати, магнификат, солови песни по народни текстове. Съчиненията ѝ се издават в Милано и Болоня в периода 1665-1700 г. Неин музикален наставник е капелмайсторът на катедралната църква на Новара Гаспаро Казати – талантлив, но малко известен композитор. В един от своите сборници Казати включва два драматични диалога, които днес са известни като най-ранните творби на Изабела Леонарда. Много малко се знае за други нейни учители, но се смята, че се е изучавала музика вкъщи поради високия си социален статус.
Изабела Леонарда е родена на 6 септември 1620 г. в град Новара. Семейството ѝ е със стари и добри традиции, уважавано от поколения и много от неговите членове са активни в църковните дела и заемат граждански управленски и военни позиции. Баща ѝ – граф Жан Антонио Леонарди, е градският съдия. Когато е на 16 години Изабела постъпва в Ордена на Св. Урсула в родния си град и до края на живота си остава в манастира. Там заема ръководни длъжности, включително и капелмайстор, и достига до духовната титла абатиса през 1686 г. Преподава на монахините музика и това й позволява да изпълнява собствените си произведения.
Славата на Изабела Леонарда остава само в родния ѝ град, музиката ѝ практически е непозната в другите части на Италия. Не е известна като блестяща изпълнителка, вероятно заради избрания от нея скромен житейски път, но това ни най-малко не намалява заслужената ѝ почит като талантлива композиторка.
четвъртък, 20 март, от 17.30 часа
