Репортаж на Валерия Николова и интервю на Лъчезар Цветков със Светослав Терзиев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Равносметката на 10-годишнината от членството на България в ЕС и бъдещият принос на страната ни за един нов европейски проект бе тема на дискусия по време на международна конференция в София, която събра на едно място ключови български и европейски политици и общественици, изиграли важна роля в преговорния процес и процеса на присъединяване на България към Евросъюза. Сред тях бяха Джефри ван Орден, член на Европейския парламент, докладчик за напредъка на България за членство в Европейския съюз, и Волфганг Шюсел, канцлер на Австрия, изиграл ключова роля за европейския път на страната ни.
На 25 април преди 12 години в Люксембург тогавашният министър председател Симеон Сакскобурготски полага подписа и под документа за присъединяването на България към ЕС. Днес той сподели, че през 2001 година това му се е струвало повече от оптимистично, но всички заедно сме постигнали тази цел.
Служебния премиер проф. Огнян Герджиков, който откри конференцията днес, определи подписването на договора за присъединяване на България към ЕС като исторически успех за страната ни.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Европа не е даденост веднъж завинаги. Тя посочи, че най-добрата стратегия срещу популизма са работещите решения, които можем да дадем само заедно. Йотова отбеляза, че главната тема днес вече не е мястото на една или друга държава в съюза, а как продължаваме ЕС и че само след 8 месеца страната ни ще председателства този процес на взимане на решения.
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски също изрази мнение, че Европа не може да бъде приета като даденост, а трябва всички да допринасяме за утвърждаването на европейската идея, като въпросът не е в скоростта, а в това идеята да бъде постигната.
Петър Стоянов, президент на България /1997 - 2001/, отбеляза, че Европа е изправена пред въпроса дали кризата, през която преминава, е институционална или екзистенциална, и дали съвременното общество може да оцени сериозността на случващото се.
Журналистът Светослав Терзиев, който коментира в ефира на "Хоризонт" перспективите за бъдещето на Европейския съюз изтъкна, че съюзът е възникнал като организация с основна цел запазване на мира:
Сега, след това честване, възниква следващия въпрос и той се основава не на някаква институционална криза, както някои предполагат, а направо на екзистенциалната криза - тоест какъв да бъде самият ЕС от тук нататък.
Едната от идеите, която се основава на тезата, че ЕС дотук е поизчерпал своята енергия за интеграция и трябва да се намерят някакви други механизми, предвиждаЕвропа да се раздели на групи, които се развиват с различна скорост,припомни Терзиев. Той обясни, че гледа скептично на концепцията за "Европа на няколко скорости", тъй като тя превръща в център на ЕС еврозоната, финансите, а това не означава устойчивост.
За равносметката от членството на България в ЕС Терзиев коментира:
Българите желаят да приличат на други държави от ЕС, с които се съюзиха, но не толкова хранейки илюзия, че ще ги достигнат бързо в икономически аспект. Те искат просто, някак си, по-голяма справедливост - това е най-големият дефицит в България, и се надяват, че с външна помощ (защото с вътрешни усилия явно няма да стане само) - да променят държавата си. Ето това е най-голямата ценност от членството на България в ЕС.
