Моето подозрение е, че цялото това движение е всъщност, за да се спре някаква конкретна сделка. Напоследък непрекъснато се полагат някакви усилия за Пловдивския панаир, възможно е това да бъде. Логично е да се прокрадне като подозрение. Както, ако си спомняме прекрасния пример с опита за назначаване на некомпетентен председател на ДАНС ( Делян Пеевски – бел. ред.) преди време, по същия начин за една седмица бяха променени три-четири закона, с една единствена цел – да бъдат предназначени за един човек. Случаят е същият според мен.
Ако на нещо ни е научила историята на приватизацията в България (а ние сме използвали всички инструменти –масова, касова, стратегически инвеститор, работническо-мениджърска приватизация, под масата, над масата), ако на нещо ни е научила, то е, че при липсата на върховенство на закона няма значение какви са забраните в закона. Когато липсва такова върховенство, сделките се случват.
В момента ако влезете на страницата на Агенцията за приватизация не можете да се информирате колко са активите на държавата, не са събрани всички документи за приватизацията и поне за последните десет години щеше да е хубаво Агенцията да е направила поне това, отбеляза Стефанов и допълни:
Докато другите страни в Централна Европа направиха основната част от приватизацията до 1995-а година, нашата беше между 1998-а и 2002-а година. Тази, която целеше именно това - прехвърлянето на собствеността в частни ръце. От тук насетне трудно може да се говори за ефективност от гледна точка на работни места, инвестиции.
Това, което очевидно се случи в много от случаите, е това, което се случва и в момента с обществени поръчки и концесии - раздаване на предприятия на приятели и познати. След 2002-ра година, когато приключи тази масова трансформация или промяна, когато българската икономика стана частна в по-голямата си част, в следващата част вече можем да съдим за приватизация на ключови активи. Телекомуникации, ЕРП-тата, "Булгартабак" - тоест отделни предприятия, при които следенето на ефективността от тези сделки като приходи за бюджета, също е много съществено. От тази гледна точка можем да кажем, че постепенно се подобряваше приходът за бюджета, но не може да се покаже една единствена сделка, за която да се каже, че е много успешна.
Чисто символично приватизацията означава раздържавяване, и ако въпросът е дойде ли време на раздържавяването на българската държава, за мен отговорът е „да“. Така Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, коментира в предаването "Неделя 150" темата идва ли краят на приватизацията:
Ако ние говорим за раздържавяване и продължаваме в тази крайност, в която вървим, ще бъдем територия все повече и повече, а не държава.
Имаше концепции за създаване на пазарна икономика от тип, близък до западния, подчерта Статков:
Пазарна икономика не като див капитализъм, не като бандитски, не като олигархичен. Идеите на тогавашната партия БКП са за обновление на социализма, за преустройство, с елементи на пазарна икономика, в която да има конкурентност - 50 на сто държавна, 50 на сто частна. От друга страна вървяха процеси на разпадане на бившия Съветски съюз, трябваше да се търсят пазари, самите соцстрани поотделно тръгнаха ускорено по друг път. Резултатът беше, че в България не се създаде национална концепция и политика, отделните политики на правителствата бяха крайни. Това, което се случи до 2002-ра година, този модел на пазарно стопанство, не трябваше да бъде на всяка цена... Приходите от 100 милиарда продадено имущество са някъде 11 милиарда в нашата статистика на Агенцията, от които само пет-шест милиарда са левове, другото са компенсаторни инструменти...
Общият извод е негативен. Като видим как е действал законът за приватизацията десет години, а той е действал с едни цели и програми, които не са реализирани, в една част в противоречие с Конституцията (под формата на РМД-та, на привилегии и преференции, които противоречат на Конституцията), се е източвала държавната собственост. Ако говорим за резултатите и съпоставим 1988 година, статистиката показва, че имаме брутен вътрешен продукт на нивото на сегашния по съизмерими цени и стойности, и имаме 90% държавна собственост тогава, осигурявала този БВП, в рамките на това е имало друг тип заетост, друг тип заплащане, които са гарантирали на хората нещо различно от сегашното.
През 2010 година в първото управление на ГЕРБ имаше мотиви, че приватизацията е приключила. След това имаше няколко големи сделки, посочи още Статков.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
