Сам по себе си ресорът е интересен, въпреки че целите му на моменти ми се струват странни. В това са целите: интернет във всяко село, безплатен интернет във всички публични сгради в рамките на общността. Това са хубави неща, но за целта трябва да се разработи стратегия и един бюджет от 120 милиона евро, при положение че имаме много по-големи проблеми и като общност, и като съюз. Струва ми се пресилено, но това остана за нас след катастрофата с Кристалина Георгиева, след случая с ООН. Ние все пак имахме заместник-председател на Европейската комисия, отговаряхме за ресор "Бюджет“, който е най-важният ресор, защото това е финансовият министър на Европейския съюз, който "седи върху кацата с парите“. За съжаление, ние се озовахме в една политическа безтегловност, една катастрофа, унижение, заради всичко, което се случи със сагата около ООН. В крайна сметка остана един горчив привкус и този ресор, който ни дават в момента, при всички случаи е понижение и отстъпление.
Самият факт, че точно госпожа Габриел е нашата кандидатура, до голяма степен е симптоматичен за подхода и начина, по който българското правителство разбира собствената си роля и ролята на еврокомисаря в рамките на общоевропейската политика. Това каза пред "Хоризонт" политическият анализатор Страхил Делийски:
Госпожа Габриел със сигурност е един типичен представител на онази бюрократизирана общност, която е научила добре програмния език, която най-вероятно познава механизмите за вземане на решение, която може да се изразява така, че да я разбират само нейните колеги от европейската администрация. В този смисъл това е един административен бюрократичен подход. Това е ясен знак, че българското правителство казва: "Това е един човек, с когото гарантираме, че ние сме изключително с вас, каквото кажете, това ще правим“. В тази кандидатура няма сигнал, особено в контекста на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз, който да покаже, че България ще бъде активна страна в рамките на общоевропейския диалог. Въпросът е за това какъв знак даваме. Ние даваме знак, че сме с ЕС, че ще слушаме и че от нас не могат да очакват нищо, което да притесни останалите. Аз не съм чул българската позиция за реформи, въпреки че ние най-много трябва да настояваме за подобно нещо, защото сме на опашката, вече окончателно сме зад Румъния по социални икономически показатели, по всякакви възможни негативни тенденции. В един момент ние нямаме позиция как трябва да се промени този съюз за разлика от Вишеградската четворка. Една малка Словения много по-добре стои, дава много повече предложения в рамките на екологични инициативи и в рамките на социална политика, мигрантската криза и други.
Цялото интервю с Калоян Методиев и Страхил Делийски можете да чуете от звуковия файл.
