Ако се използва разумно, той може да бъде изключително ценен инструмент за местно развитие, за добро управление с участието на гражданите, но ако не се използва, както трябва, ако води до подвеждаща или неясна информация, до липса на ясна информация, до объркване на хората, това може да има точно обратният ефект. Ако референдумът събере нужните 40% от гласоподавателите, което в този момент ми се струва невъзможно, но би било обвързващо, тоест то не подлежи на последващо гласуване от Общинския съвет, както казва законът. Законът за прякото участие казва, че с местен референдум не могат да се решават въпроси на общинския бюджет. Така зададен въпросът пряко касае разпореждането с бюджетни средства, защото той гласи: "Да бъде ли извършено отчуждаване на частните земи?“. Отчуждаването означава всъщност изкупуване на тези имоти обратно от общината, което пряко засяга общинския бюджет.
Зад решението за референдум очевидно стои доста по-дълга история, в която са замесени различни заинтересовани страни, добави Таралежкова:
Вероятно ситуацията в момента е много трудна, за да се поеме отговорност от кмета или от Общинския съвет. Ние вече сме свидетели на няколко референдума, които се използват с политически цели или се търси начин да се омаловажи даден въпрос. Законът казва, че решението на референдума, ако в него са гласували 40% от гласоподавателите в общината и половината от тях са гласували с "да“, веднага се предприемат дейности по неговото изпълнение. Не е необходимо последващо решение на Общинския съвет. Ако не се постигнат тези 40% активност, което е много вероятно да стане при така формулирания въпрос, Общинският съвет пак има право да разгледа резултатите от референдума и съответно да вземе или да не вземе предвид мнението на гражданите.
Цялото интервю с Ива Таралежкова можете да чуете от звуковия файл.
