Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

БСП предлага законопроект за жестомимичния език

| обновено на 22.05.17 в 13:19
Георги Гьоков
Снимка: БГНЕС
Жестомимичният език да се въведе като задължителен учебен предмет в държавните и общинските училища за децата и младежите с увреден слух. Това предвижда внесен от БСП законопроект за българския жестомимичен език, съобщи за "Хоризонт" депутатът от БСП Георги Гьоков.

Според вносителите законопроектът дава възможност за равен достъп до образование, а парламентарната група на левицата работи по него от миналия парламент. Гьоков подчерта, че този проблем не е уреден само в две страни - България и Люксембург.

Целта е да се даде възможност за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъп до качествено образование, публични услуги и заетост, формулира законодателната инициатива Георги Гьоков в интервю за предаването "12+3":

Този закон има за цел да създаде условия и гаранции за използването и изучаването на жестомимичния език от хората, които се нуждаят от него. Следващият момент е обучението на преводачи от и на жестомимичен език, на учители, студенти, които след обучението ще работят с деца и възрастни с увреден слух. Това ще се регламентира по реда на Закона за професионалното образование.

Законопроектът цели да бъде осигурен и превод при комуникацията на хората с увреден слух с държавата, общините, обществени институции и организации.

Не на последно място те трябва да разполагат с достъп до информация от и на жестомимичен език, допълни Георги Гьоков. Той изнесе данни, според които над 120-130 хиляди лица с различна степен на увреждане на слуха живеят в България, но според статистиката само около 50 хиляди от тях  ползват този жестомимичен език, останалите са изолирани в своята комуникация с институциите.

Предвижда се създаването на национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език.

За първи път започва да се появява намерение за изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания, коментира пред "Хоризонт" Светлозар Парапанов, изпълнителен директор на Националната асоциация на сляпо-глухите.

Като следствие от конвенцията жестомимичният език следва да се признае за официален език, а държавата - да предприеме всички мерки, за да осигури преводачи, заяви Парапанов.

За да достигнат сегашното положение, нещата в Норвегия например са напредвали в течение на 10-20 години, разказа той, давайки пример със скандинавските страни, където въпросът е уреден оптимално.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени