Обсъждането ще стъпи на резултати от социологическо проучване, което Евелина Славкова от екипа на Изследователски център "Тренд" представи в аванс в ефира на предаването "Преди всички". Проучването показва, че българите възприемат положително участието на жените в политиката, най-вече когато става въпрос за "европейската сцена": Някак предпочитаме жените политици по-скоро да отиват в ЕС, там да ни представляват, отколкото да бъдат част от българския политически пейзаж, отбеляза Славкова, като допълни:
И нашето проучване показва наистина, че българинът няма проблем генерално жени да участват в политиката, но има определени сфери, в които е за предпочитане всъщност да бъдат заети от мъже. На въпроса дали от мъж или от жена предпочитат да бъде заета следната длъжност (еврокомисар), то 18 процента от българите предпочитат български представител в Европейския съюз като еврокомисар да бъде заета от мъж, а 7 процента от жена, но 71 процента от българите са на мнение, че няма значение какъв ще бъде полът по отношение на тази позиция.
Славкова припомни, че ЕС води политика на квоти за участието на двата пола в работата на европейските институции, за да постигне баланс на представителството, и затова не е изненадващо, нито обидно това, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е споменал, че очаква българският еврокомисар да е жена: Няма нищо възмутително в това от гледна точка на политиката по отношение на квотите. В Европейския съюз се опитват да има баланс по отношение на представянето мъже – жени. Поради тези причини редица държави всъщност в Европейския съюз са въвели квоти. Като един от най-силните представители на квотния принцип в политиката е Германия, която още в началото на 2015 година въведе този квотен принцип. Ние попитахме всъщност българите как възприемат това. Според тях лично, трябва ли да има квоти, тоест определен брой места за жените в политиката, 22 процента смятат, че трябва да има, докато 57 процента смятат, че не трябва да има и всъщност е важно наистина какви са по-скоро качествата на дадения кандидат, а не неговият пол.
Само 1 процент от респондентите, равняващи се на 55 хил. души, смятат, че политиката е изцяло женска територия, 25 процента са дали отговор, че политиката е за мъже, а 67 на сто от българите са на мнение, че полът няма значение в политиката, съобщи Славкова. Тя очерта и някои от причините, които анкетираните са изтъкнали, като възпрепятстващи участието на жените в политиката:
Една от основните причини е ангажиментът ѝ на майка и ангажиментът ѝ на човек, който се грижи за домакинството – тоест тази патриархална нотка, че жената трябва да работи, но същевременно тя има и много сериозни задължения към децата и семейството. На трето място е посочването, че жената всъщност не се интересува от политика и поради тази причина се поддържа този стереотип, че политиката е мъжка територия, че жените нямат място. И един от другите проблеми, който се изтъква за липсата на повече жени в политиката, е разглеждането им като сексуален обект по-скоро от мъжете, отколкото като равноправен човек в тази сфера.