Странджа беше една територията, от която нямах никакви записки и реших, че след като тя е седмата фолклорна зона на държавата, би трябвало да присъства и като персонаж и като случки в книгата, която сега подготвям, всъщност я завършвам, и ми се искаше и от там да има няколко красиви истории. Отидох като всеки пътешественик и се върнах с много по-пълна раница отколкото си бях поставил за цел, включително странични впечатления. Очарован съм Странджа настина е мистична, разкошна планина, ако беше в Шотландия, сигурно би била сложена в центъра на туристическите интереси на страната, но за съжаление живеем в България.
Илчевски разказа и за хората, които е срещнал в Странджа:
Има хора, които живеят така, както са живели бащите им и дядовците им, има хора, които садят фасула си в малки дворчета, пасат овцете си или ги дават на пастира сутрин. Има хора, за които ценностите са това, че изгрява слънцето, че вали дъжд, че могат да се прехранват с труда си, т. е. изконните ценности на човека и на българина.
Според писателя политиците у нас тласкат хората към големите градове:
Тези хора нямат визия за това какво трябва да е в България. Хора като тези ежедневно, ежечасно, тласкат и принуждават населението да отива към големите градове и да се пролетаризира. Ние сме в долна мъртва точка. Оттук нататък не виждам какво освен ЕС натисна да стяга менгемето и да станем поне малко нормални. Политическата система и всичко, което става в България, всъщност е едно сито, което да отсее послушковци и хора, които да могат да преливат от пусто в празно.
