Това е всъщност състезание на титаните - държави, в чиито недра има огромно количество енергоресурси и световната икономика зависи от тях. Тоест, трябва да се намери някаква допирна точка. Част от нещата трябва да бъдат реализирани. Другите обаче очевидно няма как.
Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са двете държави, които са мотора на тези искания. Те просто искат Катар да се върне в онзи обем на външна политика, който имаше веднага след обявяването на независимостта. Просто не желаят да видят Катар като надрегионален лидер. Именно това е всъщност големият пазарлък - докъде Катар може да отстъпи и докъде евентуално това не може да се случи.
Чуков обвърза исканията с решението на кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдел-Азиз ал Сауд да смени своя първи наследник и това да е 31-годишният принц Мохамед бин Салман, който е и министър на отбраната на страната.
Това е знак за много силна, мускулеста, ако щете, много силно заявяваща външна политика на Саудитска Арабия като категоричен лидер в региона и надрегионален лидер. След посещението на Тръмп, след обявяването на скъсването на дипломатическите отношения с Катар, съвсем логично беше да се направи, да не използваме думата „преврат“, тази промяна в ръководството на Саудитска Арабия, в което за пръв път начело на саудитската държава де факто застава един младеж, по саудитски критерии, който е на 31 години. Баща му е на 81 година и до този момент престолът в Саудитска Арабия беше заеман само от мъже над 75 години.
Мохамед бин Салман е визионер, който иска след 2030 г. основният източник на доходи за страната му да не е петролът. Той е известен с антииранската си реторика и с желанието си Рияд да се превърне в световен износител на ток от фотоволтоици. Чуков разкри, че Саламан се ползва с одобрението на САЩ и допълни:
Изборът му като реалния, де факто, лидер в Саудитското кралство беше приет с голямо безпокойствие в Техеран. Нещо повече. Той е известен с много силната си антииранска риторика. Дори имаше едни изказвания, че ще пренесе борбата срещу Иран на иранска територия, с което налива масло в огъня и съвсем нормално е да се оформят онези традиционни сунитско-шитиски конфесионални оси, което обаче кризата около Катар някакси раздроби, защото там се формира една много интересна ос - Катар, Турция и Иран са от една страна, а от друга страна - бившите партньори на Катар в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, лидирани от Саудитска Арабия. Така че има преструктуриране, размиване по-скоро, на тези чисто конфесионални критерии и параметри, по които се формират двата противоборстващи блока.
