Когато направихме анализ на законите, които би трябвало да се променят, за да се спазва този принцип – за еднократно събиране и многократно използване на данни, за електронни услуги по подразбиране, виждаме, че само законите, в които има хартиени процеси, свързани с принасянето на удостоверения, сертификати, носенето на документи, заявления и т.н. – са над 400, защото през тези години винаги се е мислило като в аналоговия свят – хартиено – "Трябва да се донесе, трябва да се представи, трябва да се докаже".
И при сегашната система могат да се създадат предпоставки за обмен на информация между отделните ведомства така, че гражданите да не изпълняват ролята на куриери между тях, обясни Желязков.
Когато говорим за електронно управление, трябва да знаем, че не говорим вече за документи. Ние говорим за данни, защото представата на администрацията за документ е хартия, която има подпис и печат. Представата за модерното електронно управление е данни, които всъщност съдържат нужната информация, и при междурегистров обмен на данни, без да е нужна намесата или посредничеството на съответния заявител на услугата, отпадат тези удостоверителни административни услуги и те стават вътрешноадминистративни.
Анализът показва, че само централните и териториални администрации на изпълнителната власт, без общините, имат ангажирани по силата на нормативен или на вътрешен свой акт, над 1400 вида услуги, а за тези услуги се изискват множество удостоверителни документи, които в голямата си степен се повтарят.
Интервюто на Силвия Великова с Росен Желязков можете да чуете от звуковия файл.
