Според мен понятията не са важни, важна е същината на тази добавка към заплатите и какъв е смисълът от нея. Според нас, това е една отживелица от предишния строй, в който живеехме, която не е единствената в Кодекса за труда. Това, което видяхме още през 2012 година, е че държавната администрация беше пионер в премахването на тази добавка, но за съжаление тя остана да съществува за частния сектор, пък и за някои други служители на държавната система, като например, работещите в съдебната власт, там също тя продължава да се прилага. Големият проблем с тази добавка е, че от една страна, тя вменява допълнителни ежегодни разходи на работодателите, без оглед на тяхното финансово състояние.
Факт е, че тази добавка поставя в неравностойно положение по-младите работници, каза тя и обясни:
При една еднаква работа, която младите работници вършат с един по-възрастен служител, получават по-малко пари. По този начин те са демотивирани да се представят добре, защото при нормалните пазарни икономики тези добавки към заплатата зависят само и единствено от атестирането на служителите, т.е. от оценката за тяхната работа. На 6 месеца или на година се правят такива оценки от висшестоящите на всеки един служител и на база на тези оценки се преценява с колко точно да се повиши заплатата или да не се повиши, ако служителят не се справя добре. Числа има, разбира се. Много ясно е разписано в наредбата за заплатите, която върви към Кодекса на труда, колко точно трябва да бъде този клас "прослужено време" – 0,6% е минималната сума и може да достигне до 2%, и знаем, че се прилага на максимум в съдебната система.
Интервюто на Силвия Великова с Десислава Николова можете да чуете в звуковия файл.
