Самите мерки, които намериха място в коалиционното споразумение, голямата част от тях просто са разписани малко по-подборно. Един от примерите може да се намери в енергетиката, където в коалиционното споразумение е записано, че ще се работи за изграждане на интерконеткторни връзки със съдените страни, а в управленската програма просто е разписано кои са тези съседни страни.
Като цяло, няма нещо по-конкретно от самата програма, което може да се вземе или да се отличи по някакъв начин. Наистина, по-скоро моето впечатление е за добиване на обем, малко като преразказите с елементи на разсъждение в гимназията.
Проблемът с критериите го наблюдаваме от години. На мен ми е трудно да кажа дали е липсата на капацитет, или е липса на желание, но наистина това е нещо, което наблюдаваме години наред.
Стайков коментира, че никъде в документа не е посочено кои от 902-те мерки на правителството са приоритетни.
Виждаме, например, че всяка година се приемат така наречените "програмни бюджети" за различните ведомства, но вътре самите програми са малко общо разписани. Няма много конкретика в тях и съответно е много трудно да се каже дали една програма е успешна или не. По същия начин е с управленската програма, така че като цяло има едно такова бягство от конкретика, но, пак казвам, трудно е да кажа дали е липса на капацитет или по-скоро нежелание за такова нещо. Може да се направи лесно паралел между правителствените документи, които са за вътрешна употреба в страната и тези, които се изпращат до Европейската комисия. Докато вътрешните са малко по-общи и съответно малко по-неясни, тези, които се изпращат до комисията, са с доста по-различно съдържание, езикът е различен и съответно има и малко повече конкретика, така че може би по-скоро е нежелание, отколкото невъзможност.Икономистът изтъкна, че определянето на справедлив механизъм за формиране на минималната заплата е в противовес с предварителното ангажиране с минималния ѝ размер. Той изтъкна също, че по-важна е покупателната способност на заплатата, тъй като при висока инфлация с повече пари могат да се закупят по-малък брой стоки и услуги. Той подчерта за пореден път проблема с неефективното разходване на публичните у нас. Европейските фондове се изразходват по-добре, от националните средства, изтъкна той, но допълни:
...При тях съществува друг елемент на неефективност, а именно това, че се дават пари за проекти, от които няма нужди. Всички са чели за села, в които има стадион, обаче няма едно училище, за пътища, които свършват в нищото, мостове, които свързват два пътя, които не съществуват. При европейските проекти има много показност, но ефективността от тези проекти е ниска, така че навсякъде при публичните разходи същестува този проблем и той е липсата между инвестирани средства и постигнат резултат от тези инвестиции. Именно това трябва да бъде един от основните приоритети.
Интервюто на Лора Търколева с Калоян Стайков можете да чуете от звуковия файл.
